Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
И преди всичко тя изпитваше парещо желание да усети близостта му. Желание, което нямаше нищо общо с миналите или бъдещи обещания. Горещината на кожата му под ръцете й я възбуждаше, твърдите мускули на краката му, които се триеха в тялото й, я правеха слаба и безволева. Искаше той да я привлече към себе си, да притисне устни в нейните и ръцете му да я милват до полуда. Ала не смееше да даде израз на желанието си, защото се страхуваше, че той ще осъди този изблик на чувства или ще открие в нея повече страст, отколкото беше почтено или необходимо.
Но не стана нужда да каже нещо. Рейнолд беше толкова близо до нея, че тя трябваше само да сведе поглед, за да види твърдата извивка на устните му, за да усети близостта му. Рейнолд я погледна сериозно, свали ръката си от талията й, обхвана лицето й и притегли устните й към своите.
Дрехи, защо носеха толкова много дрехи… Те ги подлудяваха с тежестта и броя си, лепяха се по телата им или се издуваха като балони, а възелът на вратовръзката, упоритите кукички и копченца и здравите шевове затрудняваха и проточваха събличането до безкрайност. Рейнолд обаче го превърна в игра: свали ръкава от лакътя й и притисна устни в свивката, за всяка откопчана кукичка на корсета поиска за награда по една целувка, после проследи с устни пътя, по който сваляше ризата й.
Той прокле откривателя на дългите дамски гащи и й обеща всички удоволствия на света, ако за в бъдеще се откаже от тях. След като свали обувките от крачетата й, нямаше търпение да се занимава тепърва с чорапите и жартиерите, а се наведе над нея, за да я вземе на ръце и да я отнесе в леглото.
— Недей! — извика сърдито Анжелика. — Раната ти ще се отвори и какво ще правим тогава? Мога да отида и сама.
— Заднешком? — попита дяволито той и без да чака отговор, скочи от стола, привлече я към гърдите си, завладя устните й и внимателно я поведе към невидимата цел.
Изведнъж Анжелика усети как нещо твърдо се удари в коляното й и извика изненадано. До стената на тоалетната стаичка стоеше ниска, тясна кушетка. Стресната, тя се остави Рейнолд да я хвърли на мекия матрак.
Мъжът й коленичи пред нея и заговори развеселено и в същото време безкрайно искрено:
— Още в Ню Орлиънс си мечтаех да те видя на това тясно легло. Фантазирах си какво ще направя с теб и как ще реагираш ти и това ми помогна да не загубя разума си, докато се опитвах да поспя в студеното ти легло.
— Значи още тогава ме… желаеше? — попита тя и сърцето й направи огромен скок. Твърдите му длани помилваха бедрата й и меко, но решително очертаха линията на хълбоците й.
— Пожелах те от мига, в който те видях. Повярвай, желанието ми нямаше нищо общо с „Боньор“ или с баща ти. Всеки път, когато се събуждам и те виждам до мен в леглото, всеки път, когато те наблюдавам как четкаш косата си или седиш насреща ми на масата в трапезарията, когато те виждам да се качваш по стълбата или да прекосяваш стаята, когато гледам как се усмихваш, как се мръщиш, прозяваш се или кихаш, усещам, че те желая все повече. Ти изпълваш мислите ми, когато съм буден, и се разхождаш гола в сънищата ми. Ако дойде време, в което да не мога да те имам, бавно, но сигурно ще полудея, кълна се в това.
Анжелика искаше да му вярва и този път не намери причини да се усъмни в думите му. Погледът й се плъзна с болезнено удоволствие по очертанията на лицето му, макар че избягна смарагдовозеления огън на очите му. Дълбоко в нея се надигна диво желание и червенината, която заля бузите й, не беше нито от гняв, нито от смущение.
Чувстваше се прекрасно в голотата си, макар че намираше външния си вид повече от скандален с тези черни обици, с черните копринени чорапи и избродираните с розички жартиери. Искаше да види и него гол и изпълнен с желание.
Тя протегна ръце, зарови пръсти в къдравите косъмчета, които покриваха мускулестия гръден кош, после докосна медноцветните връхчета на гърдите му. Лекото съскане, с което дъхът излезе от устните му, я възбуди още повече и тя продължи да описва кръгове около зърната.
— Почакай — прошепна Рейнолд и дълбокият му глас беше като милувка. Той се надигна и впи поглед в лицето й. Анжелика усети как очите му се плъзнаха по стройния й врат, по закръглените гърди и съвършено оформените хълбоци. Без да бърза, той сложи ръка върху колана на панталона си.
Никога преди това не го беше наблюдавала как се съблича. Той идваше при нея гол в мрака, а ако не се беше съблякъл, тя извръщаше плахо глава, за да му остави поне малко интимна сфера. Ресниците й затрепкаха и тя преглътна мъчително, но не отмести очи. Пулсът й се ускори, когато разбра, че това не е необходимо, защото интересът й не го смути. Онова, което изпитваше към външния му вид, беше повече от интерес, призна пред себе си тя с желанието да бъде честна докрай. Беше омагьосана от възможността най-после да види тялото му.