Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Не точно. — Отпи отново от виното си. — Вярно! Много бих искал да си поприказвам с този господин… — погледна към картончето — Уилсън. Но трябва да съм откровен с вас. Той далеч не е в челните места на списъка ми с приоритети. Пък и — той размаха картончето, все едно се е намокрило и иска да го изсуши — каква полза бих имал от това? Нищо ново не ми давате.
— Ама това му е името. В затвора сигурно пазят архив. „Станфорд“… Лесно ще го намерите.
Коваленко сви рамене.
— Може и така да е. Но с какво ще помогне това на вас? Ако аз го намеря?
Бърк не можеше да повярва на ушите си. Коваленко се засмя.
— Искате да отворите кантората, нали?
Бърк кимна.
— Добре — каза Коваленко, — как й беше името? — Намръщи се, все едно се е замислил дълбоко. — „Ахмаци“ ООД или нещо такова, да? Искате „Ахмаци“ ООД да заработи отново. Няма проблем. Само че преди това ще си намерите клиента! И гледайте да го намерите, преди да съм го намерил аз. Защото ако аз го намеря пръв, няма да спечелите нищо. Разбирате ли какво ви казвам? Не ми разправяйте къде е бил преди два месеца. Защото това не ми помага.
Бърк си пое дълбоко дъх и преброи до пет.
— Да кажем, че наистина го намеря…
— Тогава имаме сделка — отсече Коваленко във внезапен пристъп на щедрост. — Ще кажа на Гарда да ви остави на мира и ще се върнете към онова, което правите най-добре — прикриването на хора, който мамят с данъците си.
Бърк си пое още по-дълбоко дъх. Наистина му идеше да го цапне тоя. Вместо това каза:
— Откъде да знам, че ще си спазите думата?
Коваленко вдигна рамене.
— Защото винаги правя онова, което съм казал. А междувременно не ми се обаждайте. И не тормозете секретарката ми. Тя е достатъчно заета, а колкото и невероятно да звучи, аз си имам други приоритети.
Други приоритети. Това вече преля чашата. Бърк седеше, гледаше червената мъгла да се спуска пред очите му и се чудеше дали да зашамари копелето, или да го тресне с глава. Това нямаше да оправи нещата, но щеше да му осигури чувство на предълбоко задоволство — пък било то и за кратко.
Коваленко нямаше откъде да го знае, но Бърк беше избухлив човек. Имаше проблем с контролирането на гнева. Родителите му се бяха постарали да изкоренят този недостатък на характера му, водеха го чак до Шарлотсвил да тренира карате най-вече защото цивилизоващият ефект от това да се покланяш на противника си действаше успокоително на майка му.
„Ако шамаросам тоя тъпанар, мислеше си Бърк, няма да стане кой знае какво. Освен ако не извади пищов и не ми пръсне мозъка. Така че може би е по-добре да го приспя за кратко — да го сграбча за тъпата вратовръзка, да го раздрусам и да го фрасна с глава.“ За миг планът му се стори добър. Но само за миг. Нападение срещу агент на ФБР можеше да свърши само по един начин — Бърк щеше да се озове зад решетките, а Стария щеше да се пропие окончателно. И въпреки това…
Все още размишляваше върху проблема, когато видя, че девойката до него се е свила към гаджето си и само дето не му е седнала в скута. Изглеждаше уплашена до смърт. Същото, важеше и за Коваленко, осъзна Бърк, макар той да го прикриваше донякъде.
Изправи се. Адреналинът му спадаше бързо и водеше след себе си празнота и дезориентация. Бърк се обърна, проби си път през множеството в кръчмата и изскочи на улицата. Там спря за минутка със затворени очи и вдигнато под слабия дъжд лице.
Бурен ден в Ирландско море. Фериботът танцуваше в дъжда, разоравайки водата с шапки от бяла пяна. Бърк стоеше до парапета на палубата под пръските откъм носа и трепереше зиморничаво. Гледаше водата, но мислите му бяха в Лондон. Щеше да е страхотно, ако беше смотал набързо онова феберейско копеле — щеше да е грешка, да, но пък сладка грешка. А повече едва ли щеше да го види.
Централната каюта на ферибота беше пълна с ученици от началните класове — всичките с униформи, на път към дома след екскурзия до големия град. Кипяха от енергия, закачаха се и викаха, не спираха и за миг да се движат, смееха се в захлас.
За разлика от него. Чувстваше се като рак отшелник, прегърбен в топлото си яке, потънал в мрачни мисли.
32.
У дома Бърк изпадна в черна дупка, дните се преливаха безсмислено един в друг. Източиха се повече от две седмици, в които не правеше друго, освен да зяпа телевизия и да пие. Често дори спеше с дрехите. Чувстваше се в капан.
Че беше бесен на Коваленко, се разбираше от само себе си, но гневът му се простираше и върху Джак Уилсън. След появата на Франсиско Д’Анкония в офиса на „Ахерн и съдружници“ нещата можеха да свършат само по един начин — Майк Бърк да опере пешкира.