Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
„Скъпи ми Марк Ливий, твоето предложение много ме радва. Имаш позволението ми да го приложиш в действие, за което, надявам се, ще се погрижиш в най-скоро време.“
И така, Друз трябваше да засегне темата и пред приятеля си Цепион Младши, за да го подготви, преди той самият да е получил писмо от баща си по въпроса. Така щеше да бъде по-добре, отколкото Цепион Младши да приеме предложението като бащина повеля.
— Бих искал да се оженя за сестра ти — рече той на Сервилий Цепион Младши толкова ни в клин ни в ръкав, че чак се уплаши да не е прекалил.
Цепион Младши го зяпна учудено, примигна веднъж-дваж, ала не каза нищо.
— Но бих искал също така ти да се ожениш за моята — продължи Друз.
Този път приятелят му примигна няколко пъти, но пак не отговори.
— Е, ти какво ще кажеш? — настоя да чуе мнението му Друз.
Най-накрая Цепион Младши успя да си възвърне дар слово (за разлика от богатствата и обществения му престиж вследствие благородната фамилия, от която произлизаше, способността на младежа да се изразява далеч не предизвикваше завист у околните) и да отговори кратко:
— Трябва първо да питам баща си.
— Вече го направих вместо теб — успокои го Друз. — Той е твърде доволен от подобна перспектива.
— О, така ли! Ами тогава, предполагам, всичко е наред — отбеляза младежът, явно облекчен.
— Квинт Сервилий, Квинт Сервилий, искам да знам ти какво мислиш! — вдигна отчаяно ръце Друз.
— Ами тя, сестра ми, те харесва, така че дотук добре… Пък и аз харесвам сестра ти, само дето… — не довърши изречението си той.
— Само дето какво? — попита Друз.
— Не мисля, че сестра ти харесва мен.
Сега пък Друз се облещи недоумяващо.
— Глупости! Как може да не те харесва? Та ти си най-добрият ми приятел! Разбира се, че те харесва! Това е най-доброто решение. Ожениш ли се за нея, пак ще останем заедно.
— Аз самият много бих се радвал — кимна в съгласие Цепион Младши.
— Добре! — сложи точка Друз. — Когато писах на баща ти, не пропуснах нито един по-важен въпрос: писах му и за зестрите, и за всичко. Няма за какво да се тревожим.
— Добре — промълви младежът.
Двамата бяха седнали на пейка под величествен дъб край Курциевото езеро в долния край на Форум Романум. Току-що бяха привършили с обяда си, състоящ се от комат хляб, напълнен с вкусна смес от леща и кълцано свинско.
Друз се изправи на крака и подаде широката си кърпа на прислужника, който го придружаваше. После търпеливо изчака робът да избърше всички трохи от снежнобялата му тога.
— Къде си се разбързал толкова? — изненада се Цепион Младши.
— Отивам вкъщи да съобщя вестта на сестра си — обясни му Друз и недоумяващо вдигна вежди. — Ти няма ли да кажеш на своята?
— Ами да — колебливо произнесе приятелят му. — Защо по-добре не й кажеш ти самият? Нали знаеш, много те харесва.
— Не, ти трябва да й съобщиш, глупако! В момента си ин локо парентис, така че това е твое задължение… също както е мое да говоря с Ливия Друза.
С което разговорът им приключи. Друз прекоси набързо Форума и се заизкачва по Весталските стълби.
Сестра му си беше вкъщи — че къде другаде би могла да бъде? След като Друз беше станал глава на семейството, а на майка й Корнелия беше забранено да прекрачва прага на дома им, Ливия Друза нямаше право да напуска къщата без изричното позволение на брат си. Освен това трудно би посмяла да се измъкне без знанието му, защото рискуваше сериозно наказание: в очите на брат си девойката беше склонна да поеме по срамния път на слабохарактерната си майка и затова към нея не биваше да се оказва ни най-малко снизхождение. Щом откриеше, че я няма, Марк Ливий Друз веднага би си помислил най-лошото за нея, макар да не притежаваше доказателства за вината й.
— Моля те, извикай сестра ми в кабинета — нареди той на иконома, щом се прибра у дома.
Къщата на Друзите се славеше като най-хубавата в цял Рим и беше завършена точно преди смъртта на цензора Друз. Гледката от лоджията беше прекрасна, защото къщата беше построена на най-високата точка от Палатинските скали, надвиснали над Форум Романум. Точно до нея се намираше тъй наречената ареа Флакиана — празното място, където навремето се издигаше домът на Марк Фулвий Флак, — а от отсрещната страна на поляната живееше Квинт Лутаций Катул Цезар.
В типичен римски стил къщата нямаше външни прозорци дори към свободното петно на някогашната Флакова къща, защото беше ясно, че осмелеше ли се най-сетне някой да си издигне дом на харесаното от всички римляни място, стените щяха да се долепят до тези на Друзови. От страната на Кливус Викторие се издигаше висока каменна ограда със здрава дървена врата, а до нея — двукрила порта, но всъщност това беше гърбът на къщата. Предната й част гледаше тъкмо към Форума, като под лоджията имаше още два етажа. Цялата конструкция се държеше на солидни колони, забити дълбоко в скалата. Най-горният етаж — онзи, от който се излизаше на Кливус Викторие, приютяваше господарите. Под него се намираха складовите помещения, кухните, жилищата на робите, но заради острия наклон площта на всеки по-долен етаж беше по-малка от тази на горния.