Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Страхотно. Блей щеше да пропусне шоуто, но очевидно Джон имаше място на първия ред.
Приятелят му беше облечен в сини джинси и една от фалшиво овехтелите ризи, които бяха купили заедно. Босите му крака се белееха върху стъпалата от черен камък и той изглеждаше относително спокоен, което беше донякъде дразнещо. Мръсникът можеше да има приличието да е покрит със студена пот или да покаже някакво съчувствие.
— Здравей — изписа Джон.
— Здравей.
Джон отстъпи назад, за да му направи път.
— Как си?
— Ще ми се да бях пушач. — Защото така би отложил предстоящото с една цигара време.
— Не искаш такова нещо. Ти мразиш цигарите.
— Може и да преосмисля екстремното си отношение.
— Я млъкни.
Куин се почувства изключително неподходящо облечен, когато премина през вестибюл с мраморен под в черно и бяло и пищен полилей — дали беше изработен от истинско злато? Вероятно.
Мили боже, каза си и се закова на място.
Фоайето пред него беше достойно за дворец. Беше изцяло в стила на руското царско семейство със своите ярки цветове, тази невероятна декорация от златни листа, мозаечния под, изрисувания таван… или по-скоро беше като от роман на Даниел Стийл с всички тези романтични мраморни колони и арки.
Не че той беше чел някоя от нейните книги.
Добре де, беше чел една, но тогава беше едва дванайсетгодишен и болен, а и се вълнуваше само от секс сцените.
— Тук горе — прокънтя нечий плътен глас.
Куин погледна към върха на богато украсеното стълбище. Заковал ботуши на пода, все едно владееше света, облечен в черни кожени дрехи и черна тениска, там стоеше кралят.
— Хайде, да свършваме с това — изкомандва Рот.
Преглъщайки тежко, Куин последва Джон до втория етаж.
Когато стигнаха горе, Рот каза:
— Нужен ми е само Куин. Джон, ти остани тук.
Джон започна да пише с пръсти.
— Искам да бъда негов свидетел…
Рот се обърна.
— Не. Нищо такова няма да има.
По дяволите, помисли си Куин. Нямаше да му бъде позволена защита?
— Ще чакам — изписа Джон.
— Благодаря.
Куин се загледа към отворените врати, през които беше изчезнал кралят. Помещението пред него беше… Изглеждаше като място, което майка му би харесала: бледосин цвят, изящна момичешка мебелировка и висящи кристални осветителни тела, които приличаха на обици.
Не беше точно типът интериор, в който някой би си представил Рот.
Кралят отиде и се настани зад бюро с фина изработка, а Куин пристъпи вътре, затвори вратите и обгърна тялото си с ръце. Докато чакаше, цялата ситуация му се стори сюрреалистична. Не можеше да си обясни как с живота му се беше стигнало дотук.
— Възнамеряваше ли да убиеш Леш? — попита Рот.
Дотук с уводните думи.
— Ами…
— Възнамеряваше ли или не?
Куин направи бърз преглед на ум на възможните отговори: Не, разбира се, че не възнамерявах. Ножът действаше по своя воля. Аз всъщност се опитах да го спра… Не, само исках да го обръсна… Не, не допусках, че прерязването на югуларна вена може да доведе до смърт.
Куин прочисти гърло. После още веднъж.
— Да, възнамерявах.
Кралят скръсти ръце пред гърдите си.
— Ако Леш не беше смъкнал панталоните на Джон, би ли постъпил така?
Белите дробове на Куин спряха работата си за миг. Нямаше защо да е изненадан, че кралят беше напълно наясно какво се е случило, но въпреки това се шокира от чутото. А и да обсъжда случката, беше трудно, предвид стореното и казаното от Леш. Ставаше дума за Джон.
— Е? — прозвуча настоятелно от другата страна на бюрото. — Ако Леш не беше докоснал панталоните му, би ли прерязал гърлото му?
Куин събра мислите си.
— Джон помоли мен и Блей да не се месим и докато боят беше честен, бях готов да го послушам. Но… — Той поклати глава. — Направеното от Леш не беше редно. Все едно да използва скрито оръжие.
— Но не беше нужно да го убиваш. Можеше да го дръпнеш от Джон. Да го удариш няколко пъти. Да го изхвърлиш навън.
— Вярно е.
Рот протегна ръка настрани, сякаш искаше да я раздвижи, и рамото му изпука.
— Ще бъдеш напълно откровен с мен. Ако излъжеш, ще разбера, защото мога да подуша лъжата. — Очите на Рот блестяха зад черните му очила. — Напълно съм наясно, че мразеше братовчед си. Сигурен ли си, че не си използвал смъртоносно оръжие за своя собствена облага?
Куин прекара ръка през косата си и си припомни всичко, което успя, за случилото се. В паметта му имаше дупки, бели петна, предизвикани от обърканите му емоции, накарали го да извади ножа и да се втурне напред, но помнеше достатъчно.