Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Тя все още стоеше до ключа, лицето й беше застинало в ужас. Вълнообразна ивица от дупки на куршуми пресичаше стената, на която се бе облегнала. Рандал пъхна магнума в кобура и отиде до момичето, заставайки между нея и тялото на мъжа.
— Всичко е наред — каза той. Прекрасно знаеше, че нищо не беше в ред.
Тя го погледна първо ядосано, после тъжно и уплашено. С къс вик се хвърли към него и се вкопчи в тялото му — не защото я бе спасил, а защото нямаше никой друг, на когото да се опре. Той я прегърна с ръце, натежали от умора, и тихо каза:
— Трябва да се махнем оттук.
34.
Ню Йорк Сити
Вторник, 18 — сряда, 19 декември 1979 година
Рандал вече беше сигурен, че е бил проследен до Устър Стрийт. Това, в което не беше сигурен, беше самоличността на човека, който го бе проследил. Може би беше иранският стрелец, но той не можеше да е сигурен, че иранецът е бил единственият, който го е следил. Започна да си дава сметка, че просто е бил използван като примамка и че Стрейкър навярно е изпратил човек да върви след него, докато намери момичето. Сигурно е бил следен по целия път от летището — а може би още от Вашингтон. Не можеше да си позволи повече рискове. Отсега нататък беше оставен сам на себе си.
Двамата с Фереще излязоха през входната врата, вземайки предпазни мерки, в случай че стрелецът е бил прикриван от съучастник отвън. Улицата беше пуста, но Рандал знаеше, че всеки момент може да се появи полицейска кола, ако някой е чул стрелбата и се е обадил по телефона. Нямаше определен план, но знаеше, че трябва колкото може по-бързо да се измъкнат от района. От всичко, което вече знаеше, следваше, че вероятно е бил следен от Горман или някой от хората му. Но това бе проблем, който трябваше да изчака реда си.
Тръгнаха към Бродуей. Вървяха бързо, стъпките им отекваха в тишината. Беше започнал да вали лек сняг, бели тихи снежинки, уловени в последния момент на дългото си падане от уличните лампи или фаровете на преминаващите коли. Рандал спря и се обърна към Фереще.
— Искам да мислиш бързо. Трябва да намерим място, където да се скрием: претъпкано, шумно място — бар, клуб, някъде, откъдето лесно можем да се измъкнем.
Тя изобщо нямаше нужда да мисли, отговорът дойде светкавично.
— СБГБ на Бродуей, близо до Трето авеню. Да вървим.
Той кимна и я хвана за ръка, прехвърляйки й отговорността, съзнавайки, че това е най-добрият начин да й помогне да си възвърне самообладанието и да овладее чувствата си. Емоциите бяха лукс за по-късно, ако въобще имаше „по-късно“. Сега трябваше да потисне емоциите си, за да остане жива. На Бродуей хванаха такси и потеглиха в източна посока. Рандал наблюдаваше пътя отзад, докато се движеха бързо в тъмнината. Не можеше да се освободи от чувството, че е следен. Някъде зад тях ги дебнеха очи, кола поддържаше същото темпо като тяхното, внимателно оставайки извън зоната на пряка видимост. Щом са готови, те ще се появят, които и да са.
СБГБ беше най-известният нюйоркски рок клуб на новата вълна в момента. Тясна, скоро ремонтирана дяволска дупка, пълна с цигарен дим, шум и разнолика тълпа. Някои от клиентите можеха да бъдат опасни, а повечето искаха да изглеждат такива. Мъжете на вратата изгледаха странно Рандал, готови да го изритат навън; пришълците търсачи на силни усещания и любителите на местни хубавички палавници не бяха добре дошли тук. Фереще обаче го вкара без проблеми. Нямаше начин да я сбъркат и да не разпознаят кореняка нюйоркчанин. Рандал я наблюдаваше как си пробива път навътре в клуба и се чудеше това ли е същата жена, която трябваше да успокоява само преди половин час.
Вътре шумът беше оглушителен, тълпата изглеждаше непробиваема, а въздухът — опасен за дишане. На сцената в дъното на залата една британска пънк група беше по средата на изпълнението си, гласът на певеца беше пронизващ и натрапчив, а музиката — ужасяваща. Публиката стоеше права; много от посетителите танцуваха на място, повечето унесени и забравили за всичко, освен за музиката и пулсиращите светлини. Рандал и Фереще си пробиваха път в тълпата, чувствайки как тя мигновено се затваря след тях. Стигнаха до сцената, където тълпата се беше струпала под високата платформа; музиката се изливаше отгоре като водопад. Рандал погледна назад. Далеч зад тях, близо до вратата, ставаше някакъв скандал. Но те бяха вече вътре.