Невинните [calibre 1.48.0]

— Появим ли се на някой от тези адреси, има голяма вероятност да ни проследят и до тук, Роби — предупреди го Ванс.

— Ще се погрижим това да не се случи — отвърна той.

— Ами ако ги потърсим по телефона? — каза Джули. — По този начин няма да се разкрием.

— Има и друга възможност — добави Ванс. — Обаждам се във ФБР с искането да бъдат прибрани за разпит. Не вярвам да са купили всички в службата…

— Последния път си помислихме същото — отбеляза Роби. — Но не се получи много добре.

— Стига, отлично знаеш какво имам предвид.

— Предпочитам сами да свършим тази работа — отсече той.

— Добре, значи започваме със Сигъл — каза Ванс. — Успях да хвърля едно око на досието му във военните архиви. Какво ни говорят те?

— Бил е сержант, командир на взвода. Днес е на петдесет години. Отдавна се е уволнил от армията. Не знаем с какво се занимава в момента. Моят източник не разполага с подобна информация.

Джули измъкна телефона, който беше получила от Роби.

— Да напишем в Гугъл адреса и военното му досие и да видим какво ще излезе — предложи тя, после надникна през рамото на Роби и започна да чука на миниатюрната клавиатура.

— Господин Сигъл има страница във Фейсбук — обяви тя, след като системата зареди данните, и завъртя телефона към тях.

От дисплея ги гледаше посивял мъж с масивна челюст.

— Сигурни ли сме, че е той? — попита Ванс.

— В страницата си пише, че е участвал в Първата война в Залива, добавил е дори поделението, в което е служил.

Роби се наведе над телефона и кимна.

— Това е истинският Сигъл.

— Според профила му работи като управител на клон на банка «СънТръст» — добави Джули.

— В района гъмжи от клонове на «СънТръст» — поклати глава Ванс. — Пише ли точно в кой от тях работи?

— Не, но харесва оръжия, футбол и лютива храна. Има двайсет и девет приятели. Това не е много, но все пак не знаем откога е във Фейсбук. И наистина е стар.

— Той е едва петдесетгодишен — възрази Ванс.

— Значи е много стар — безапелационно обяви Джули. — Освен това в страницата му няма нищо, което да обяснява защо бяха избити толкова много хора.

— Да погледнем и Касиди — предложи Роби.

Джули натисна няколко клавиша и страницата се зареди.

— Има доста хора с името Джеръм Касиди — обяви тя и натисна клавиша за скролиране. — Но сред тях не виждам човек с военна кариера, нито пък адреса, с който разполагаме. Поне в Гугъл го няма. Разбира се, мога да направя и по-задълбочено проучване име по име.

— Опитай Ван Бойрън — предложи Ванс. — Това име се среща по-рядко.

Джули изписа името.

— Доста повече, отколкото би допуснал човек — обяви тя. — Ще ми трябва известно време да ги прегледам.

— Не разполагаме с време — отвърна Роби. — Трябва ни бързо попадение.

Предварително беше вкарал колата в хамбара и тя вече беше готова, натоварена с оборудването от подземния арсенал. Ванс докосна един МР-5 и спря поглед на пушката «Барет», която беше в състояние да пробие дупка в брониран хамър.