![Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/2/nevinnite-calibre-1-48-0-download.jpg)
Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
Няколко минути по-късно Роби вече крачеше по единствения коридор в сградата. Множеството врати от двете му страни бяха затворени. В този късен час зад тях едва ли имаше много хора.
Но един със сигурност беше тук. Човекът, който му трябваше. Предшественикът му на длъжността, която заемаше в момента.
Спря пред една врата и почука. Отвътре долетяха стъпки, вратата се отвори. Пред него се изправи мъж на петдесет и няколко, с късо подстригана бяла коса. Беше висок колкото Роби, строен, широкоплещест, запазил голяма част от младежката си сила.
Тази сила си пролича в енергичното му ръкостискане. Покани го да влезе и затвори вратата, след като огледа коридора в двете посоки. И Роби би постъпил по същия начин. Когато човек стигне до това ниво, предпазливостта вече се е превърнала в част от природата му.
Кабинетът беше малък и подреден. Никакви лични вещи. Мъжът седна зад бюрото, върху което имаше малък лаптоп. Роби се настани срещу него и сложи ръце върху плоския си корем.
— Отдавна не сме се виждали, Уил.
— Напоследък съм доста ангажиран, Шейн.
— Знам — кимна Конърс. — Вършиш добра работа.
— Може би не е точно така.
— Разказвай — рече Конърс и леко наклони глава.
Историята на Роби отне десетина минути. Мъжът насреща му го изслуша мълчаливо, а след това се облегна назад и се взря в лицето му.
— Мога още сега да изискам списъчния състав на взвода — каза той. — Но какво ще правиш, след като го получиш?
— Ще издиря хората. Останали са максимум седем човека. Разбира се, най-напред ще се фокусирам върху онези от тях, които живеят в района.
— Ясно — кимна Конърс, наведе се над лаптопа и набра някакъв текст. — Надявам се да го имаме до десетина минути — промърмори той и отново заби поглед в лицето на Роби. — Служиш вече дванайсет години…
— Знам. Постоянно ги броя.
— Обърна ли се назад към изминатия път?
— Правя го още от първия ден.
— И?
— Съществуват някои вероятности. Но нищо повече.
Конърс замълча, но си личеше, че е разочарован.
Очите му се сведоха към лаптопа. През следващите осем минути и двамата не отделиха поглед от екрана. Разнесе се тих сигнал за пристигаща поща. Конърс натисна няколко клавиша и принтерът в ъгъла на бюрото забръмча. Той вдигна разпечатаните листове от тавичката и ги подаде на Роби, без да ги погледне.
— Имам нужда от нова кола, непроследима — рече Роби. — Ще оставя мотоциклета си като гаранция.
— Две минути.
— Благодаря.
Конърс набра някакъв номер. Две минути по-късно лаптопът издаде кратък сигнал.
— Готово — кимна той.
Изправиха се.
— Оценявам помощта ти, Шейн — рече Роби.
— Знам.
Роби стисна ръката му и се обърна към вратата.
— Уил? — тихо го повика Конърс.
— Да?
— Следващия път оглеждай целия път, който си изминал. Само това място не е достатъчно.
Очите на Роби пробягаха по кабинета и спряха върху лицето на Конърс. После той кимна леко и миг по-късно вече крачеше по коридора с листовете в ръка.
79
Погледна листовете едва след като запали двигателя на колата — едно скромно на вид кафяво шеви. Изписаните върху тях имена се оказаха само три. Четирима от бойците във взвода на Уинд, Гети и Брум бяха починали, при това отдавна. Задачата му се улесняваше, поне на пръв поглед. А фактът, че и тримата живи бяха местни хора, я улесняваше още повече. Разпечатката съдържаше имената и адресите им, плюс кратка справка за кариерата им в армията. Военните поддържаха отличен архив.
Роби пъхна листовете в джоба си, включи на скорост и се насочи към изхода на малкия строго охраняван комплекс. По обратния път към къщичката във Вирджиния си мислеше за Конърс в неговата малка кутийка. Този човек го беше научил на почти всичко, което му беше необходимо за работата. Но връзката им прекъсна в момента, в който Конърс се оттегли от активна дейност и Роби зае мястото му. Причина за това бяха непрекъснатите му пътувания по света, но той все още пазеше жив спомен за първата им съвместна мисия. След убийството Конърс целуна цевта на пушката си. На въпроса на Роби защо го прави, той отвърна: «Защото тя е единственото нещо, от което зависи дали ще бъда тук, или няма да бъда».
Малцина бяха хората, които не можеха да бъдат купени при никакви обстоятелства. Шейн Конърс беше един от тях.
За да бъде сигурен, че не го следят, Роби измина последните петнайсет километра по заобиколни пътища.
Прибра се във фермата рано сутринта. Ванс беше будна и го чакаше в коридора с пистолет в ръка и загрижено изражение. Джули спеше на канапето в дневната.