Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Казах ви, господа, че представлявам господин Морано и съм дошъл тук да приключим случая. Господин Стоун вече е част от групировката на Морано и ще бъде така, докато е жив.
Стоун преглътна, като чу „докато е жив“, и дръпна от пурата, за да прикрие нервността си, което само го направи да изглежда още по-нервен.
— Стоун включен в групировка от Ню Йорк? Кой, дявол да го вземе, го е включил? — попита Сам. — А какво ще кажеш, ако ние не желаем да работим с теб, Менесиеро? Какво ще кажеш, ако те изнесем от Лос Анджелис в чувал?
Масата утихна, след като Сам изпусна така лекомислено езика си.
Бепи с усилие потисна желанието си да се изплюе в лицето на Сам заради идиотското му изказване. Вместо това реши да смекчи тона на разговора.
— Добре де, защо трябва да ми говориш така, Сам? Мислех, че съм ви гост. Още дори не сме си изяли спагетите и вече ме изхвърляш от града в чувал. — Той изгледа тримата продължително и с отвращение. — Опитвам се да разговарям с вас за сериозни неща, господа, а вие ми отвръщате с чували. Хайде да бъдем по-делови, вместо да се държим като cafoni. Съгласни ли сте? Имай малко уважение, Сами. Аз не съм боец. Дошъл съм да преговарям. Ah capeesh? В Калифорния съм само за да помогна за постигане на делово споразумение, а не да ви предизвиквам на война. Бизнесът си е бизнес, войната — война, а аз съм бизнесмен. Не е необходимо да ме заплашвате. Аз съм никой. И никой няма дори да ме потърси, ако ме очистите. Така че, не е ли по-добре да си спестите чувала? Не сте длъжни да приемете предложението ми, но очаквам от вас поне да го изслушате. Очаквам да се отнасяте с мен малко по-любезно, докато съм в Лос Анджелис.
Полагаше всички усилия да ги убеди, че не е способен да им изкорми карантиите или да им избоде очите.
— Не ми викай Сами. Наричай ме Сам — изръмжа Сам.
Бепи вдигна изненадано поглед, понеже думите му прозвучаха познато.
— Успокой се, Сам — каза Пит. — Той е прав. Наш гост е и говорим за бизнес. Не е необходимо да се съгласяваме с нищо. Можем да го изслушаме.
Пит се наведе по-близо до братята си и прошепна:
— Той не е никой. Престанете вече да го плашите. Оставете го да се наслади на вечерята си и да приказва. После ще го изгоним обратно в Бруклин.
Братята кимнаха. Бепи чу думите на Пит и се усмихна кротко. Стоун ококори очи, удивен от примирението на Менесиеро.
— Хайде да си довършим вечерята. За работа ще говорим по-късно — предложи Пит.
Когато възобновиха преговорите, Бепи каза:
— Господин Стоун е готов да плати един милион над главницата по заема от два милиона. Ще получите общо три милиона в брой, което не е лоша сделка. Това означава петдесет процента лихва и е с двадесет процента повече от вашето условие за решаване на въпроса. Обаче номерът със сложната лихва отпада. Това е подигравка. Висока лихва — да. Терминът „капитализирана“ ще го оставим на банкерите. Така всички ще се разотидем доволни. Ще уредя незабавното изплащане в момента, в който приемете предложението ми. — Мъжете пушеха пури и отпиваха кафе, докато слушаха опита на Бепи да постигне мирно уреждане на сделката. — Според мен един милион печалба е най-почтеното решение за всички. Вие говорехте за тридесет процента — напомни им той. — Аз предлагам петдесет процента лихва само за срока на заема, без времето, през което сте отказвали да приемете плащането. Ако се съгласите, ще приключим случая още сега. Емилио Морано би искал да види проблема решен удовлетворително за двете страни заради доброто старо приятелство.
Джон хвърли салфетката си небрежно на масата.
— Още не мога да възприема положението, че вие от Ню Йорк се бъркате в тази работа. Моят отговор е не. Не бих се съгласил на споразумение даже за четири милиона. Как ти се струва, Бефино, или който и да си? И можеш да кажеш на Морано да си държи хората в Ню Йорк, а не да ги изпраща в Лос Анджелис. Тази сделка е между нас и Стоун. Ние дадохме парите, не той.
— Да, и аз не съм съгласен с предложението — обади се Сам в подкрепа на брат си.
Пит не каза нищо.
— Твърдите, че няма да приемете четири милиона? — отвърна им саркастично Бепи. — Добре тогава, какво ще кажете за пет? Ще ви дам пет милиона, за да приключим с това споразумение още сега. Днес ми е ден за харчене, господа. Ще се съгласите ли на пет милиона? Обаче трябва да обещаете никога да не стъпвате в „Ел Банко“. Отношенията между вас и Стоун са finito — Бепи губеше търпение.
Тримата Грималди размишляваха и кимаха с глави. Очевидно бе, че „пет милиона“ им прозвуча добре.