Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Бепи дръпна мълчаливо няколко пъти от пурата си. Дон Морано добави:
— Направи всичко по силите си да преговаряш, както вече казах. Това винаги е най-добрият начин.
Два дни по-късно Бепи пристигна в Лос Анджелис. С него бяха Але Хоп и Шантавия Майки. Стоун им беше запазил разкошен апартамент с две спални, всекидневна и две бани. Лимузина с шофьор ги взе от летището и щеше да остане на тяхно разположение до края на престоя им. За всичко това плащаше „Ел Банко Рисорт, Инкорпорейтед“.
Алън Стоун чакаше в хотелския апартамент за среща насаме с Бефино Менесиеро. Покрай ордьоврите, коктейлите и тривиалните приказки Бепи преценяваше новия си приятел евреин. Той беше със солиден тен, среден на ръст и с добре поддържани нокти. Късата му, къдрава и сива коса и веждите бяха изкусно сресани. На леко гърбавия му нос се крепяха слънчеви очила с масивна рамка и дебели стъкла. Имаше четвъртита брадичка и бели като перли зъби. Създаваше впечатление за привлекателен, зрял бизнесмен, който прави всичко възможно да изглежда млад. Носеше екстравагантни, но удобни дрехи и масивна златна верижка около врата. Пушеше голяма пура „Тиймо“ с цигаре, която като че ли беше повече за фасон, отколкото за удоволствие. Езикът му беше забавен и винаги говореше усмихнат. Бепи хареса това, което видя у Алън Стоун.
— Първото, което искам, е да разкарате шофьора — каза той.
— Това пък защо? — попита Стоун.
— Не искам около мен хора, които тази работа не засяга лично. Слез долу, Майк, и го освободи да си върви вкъщи.
Докато Бепи и Стоун разговаряха, Але Хоп често надничаше през вратата, но нито веднъж не влезе в стаята.
Когато Стоун си тръгна, Бепи извади книга от дипломатическото си куфарче и започна да чете. Опитваше се да обогати речника си с повече английски думи. По този начин се успокояваше преди битка. Произнасяше думите на съвсем тих глас:
— Гра-див-ност, про-дук-тив-ност, о-бек-тив-ност. Прав-до-по-доб-ност, прав-до-по-доб-ност… — думата сякаш не искаше да се отлепи от езика му.
— Какво четеш, Беп, пак ли китайски? — попита го Але, влизайки в стаята. Повдигна леко книгата, за да види корицата: „Как да говорим правилен английски“ от професор Уилям Шеруд. — Защо ти е да учиш английски? Ти вече го знаеш. Всеки ден го говориш.
— Да, но не достатъчно правилно, за да бъда в тон с тия мазни калифорнийци, Але. Тази книга ме учи на много повече от това, което знам. А също така ме успокоява, защото в момента съм много ядосан, че трябваше да направя това проклето, кофти пътуване до Калифорния и да слушам как някакъв си параноичен тип ми обяснява, че не е параноичен. Ah capeesh, Але?
— Si, io capeesh.
— Але, трябва много сериозно да размисля за този човек. Ще взема някакво решение за него. Той трябва да разбере, че ние не се шегуваме. Може да обърка моята любезност със собствената си слабост, а това е лошо за нашето приятелство. — Бепи върна погледа си върху книгата. — Тази книга е полезна, Але. Ще ми помогне да се науча как да говоря по-добре. Би трябвало и ти да я прочетеш.