Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Каква е причината да проявяваш такъв интерес към бързото приключване на случая? Скочи на пет милиона за две секунди — попита Пит. — Как така? Да не си мислите, че ще вземете хотела? Върви да кажеш на Морано да си стои в бруклинските игрални зали и да остави хотелите на нас. Ясно ли е? — Другите двама се изсмяха в подкрепа на отправеното от Пит послание към Морано. — Отговорът ми продължава да бъде не — завърши той и тръсна пепел в една чиния.
Бепи се усмихна.
— Вижте какво ще ви кажа, приятели. За да не си помислите, че се отнасям с неуважение към вас или че ви притискам да бързате, ще остана тук няколко дни. Помислете си и ще поговорим пак. Съгласни ли сте? Алън ще ви се обади утре в три часа. Защо да отговаряте прибързано? Аз съм сигурен, че вие искате да покажете реализъм и уважение към господин Морано. Той очаква това от вас в името на старото приятелство.
Тримата братя отново се изсмяха.
— Това ли очаква той? Ah respecto?
— Да, точно това — ah respecto! — отвърна Бепи. — Затова моля ви, помислете малко по-сериозно. Предлагаме пет милиона, за да приключим случая.
Същата нощ в хотелския апартамент Бепи гледаше телевизия. Але и Шантавия Майки хъркаха в стаята си като горили. В десет часа телефонът иззвъня. Беше Алън Стоун.
— Току-що вечерях в ресторанта на Чарли Уонг — каза му Алън.
— Как беше?
— Отвратително. Когато захапах яйчната кифличка, намерих вътре гнусна бележка.
— Бележка ли? От кого?
— На нея пишеше: „Бум, ти си мъртъв.“ Трябва да е от Сам. Сигурен съм. Какво ще кажеш за това? Тия побъркани ли са, или са откачили? — попита Стоун.
— Леле, те наистина са големи глупаци. Даже не могат да направят разлика между яйчена кифличка и баница с късмети — пошегува се Бепи.
— Да. Дамата, с която имах среща, също беше на мнение, че това е майтап, обаче аз изядох остатъка от вечерята си с буца на гърлото. Повдига ми се. Тези типове са много силни. Вече си позволяват даже да ми сервират храна по тяхна рецепта. Свършено е с мен. Мислех си да се самоубия — изпъшка той. — Как можа да им предложиш пет милиона? Нямам пет милиона долара, които да им дам. Май е най-добре още сега да се гръмна. Откъде ще ги събера? Пак трябва да търся назаем. Максимумът, който мога да събера, е три милиона и това ще ме постави в жестоко положение. Не мога да се съглася с такова споразумение, Бефино. Не смятам, че търсиш най-доброто за мен решение на проблема. Създаваме впечатление, че сме слаби. Ще се обеся на някой клон и ще напрани нещата лесни за всички. Утре ще си купя въже. За вас ще остане да се боричкате за завещанието ми. Знам едно голямо дърво с достатъчно здрав и дебел клон. Според мен това споразумение ще ми струва хотела… И може би живота ми. Стигнахме до сто и петдесет процента. Впрочем кой определя тази лихва? Кой има най-голям интерес от нея? Кажи ми. Ние преговаряме от позицията на слабия.
— Напротив — отговори Бени, опитвайки се да го успокои. — Аз съм тук, за да постигнем максимална полза за теб. Смятам, че това са хора на крайностите. Първо ме заплашиха, а после ме нахраниха. Нормално би трябвало да те прикоткат, да те нахранят, и след това да те убият. Тези типове действат противно на правилото. Карат те да почувстваш повдигане още преди да си ял. Трудно ще е да се споразумеем с тях. Те са нагли и ненаситни. Освен това са на собствена територия. Обаче и друг път съм се сблъсквал с подобни случаи, Алън. Затова си поиграх малко с тях и ето, че вече ти напъхаха бележка в кифличката, за да те сплашат и да клекнеш. Спомни си, че отказаха четири милиона, без някой да им ги е давал. Предложих им пет милиона, за да проверя вярно ли съм ги преценил. Днес се срещнах с тях за първи път. Не очаквай чудо още от първия разговор. Нарочно се правя на слаб. Ще ми помогне при окончателното решение и ще имам повече възможности за маневриране. Ще спечеля доверието им, защото изглеждам мекушав и изплашен. Никой не се съмнява в слабия. Наблюдавам внимателно ходовете им и въпреки че изглеждат в силна позиция, те са глупаци. Остави ме да действам както си знам, Алън. Убеден съм, че няма да получат нищо повече от една кръгла нула.
— Как я виждаш тази кръгла нула? — отвърна му Алън. — Тия типове ще ни надробят на мусака. Те са ненормални. Сещаш се за това, нали? Следващия път ще ми лиснат супата във физиономията.
— Да, знам. Виждам злокобните признаци. Вероятно няма да се разберем с тях, но можем да опитаме. Ясно ми е, че са мръсници.
— Мръсници ли? — възкликна гръмко Алън. — Миналата година избиха половината Лос Анджелис. Наясно ли си с кого си имаш работа, Бефино?