Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— В никакъв случай. Нямам нужда да уча английски. И сега си го говоря добре.
— Ей, Але, колко е часът? — попита го Бепи. — Часовникът ми е на масата.
Але погледна часовника и отговори:
— Две минути преди девет без десет.
— Какво искаш да кажеш с това „две минути преди девет без десет“? Колко е, девет без дванайсет ли?
— Да, да, девет без дванайсет. Точно това казах.
— Май трябва да си намериш учебник как се познава часовникът — подхвърли Бепи.
— Хайде стига. Познавам часовника. Обърквам се само с тая, малката стрелкичка, която непрекъснато се върти — защити се Але.
Бепи се усмихна и се зачете в книгата. Але Хоп се върна почти веднага.
— Ей, Бепи. Да ти кажа ли нещо за тоя човек, за когото говореше преди малко? За Алън Стоун. Аз и Майк смятаме, че той е евреин.
Бепи се усмихна на верния си приятел.
— Але, животът ни вече започва да се променя. Отрицателният знак за нас вече става положителен. Всичко ще бъде наред, Але. Не се безпокой.
— Да, и аз така си мислех.
Той излезе и затвори вратата, за да остави Бефино насаме.
Алън Стоун уговори за следващия ден среща с братята Грималди в луксозен италиански ресторант в Бевърли Хилс, близо до „Родео Драйв“, посещаван често от различни по-дребни звезди и хора, свързани с киното.
Пит, който беше най-възрастният от тримата братя, хвана бика за рогата, като заговори пръв:
— Ще получим част от хотел „Ел Банко“. Това решихме ние, така че всъщност няма за какво да разговаряме. Летели сте от Бруклин дотук напразно.
— Господин Морано твърди друго — отвърна Бепи. — Полага ви се лихва върху вашите пари в размер, какъвто взимат всички фамилии. Не тридесет процента сложна лихва, капитализираща се всеки ден, както разбрах, че сте поискали. Бъдете реалисти. В бизнес като нашия кредитът е нещо важно. Заемите биха станали немислими, ако всеки започне да иска разплащане във вид на дял от собствеността и бизнеса вместо пари. Вашият лихвен процент в случая прилича на вендета срещу господин Стоун. Господин Морано иска да уредим проблема справедливо за всички засегнати.
— Ако господин Морано е искал тази сделка, защо не е заел на Стоун двата милиона в брой, които не са му стигали? — ухили се Пит. — Излиза, че е обърнал гръб на Стоун, нали?
— Не смятам, че господин Морано някога би обърнал гръб на Алън Стоун — отвърна спокойно Бепи. — Това е причината да съм тук.
— Така ли? — намеси се гръмогласно Сам, най-младият от братята. — А ти пък кой си, Бефино Менесиеро? Никога не сме чували за теб. Като какъв се явяваш? Ти си един господин никой. Не би трябвало да седим на масата с теб. Това е обида за брат ми Пит.
Бепи се усмихна и забърса устните си, тъй като келнерът донесе напитките и прекъсна разговора им.
Едно момиче с приятна външност дойде до масата и прегърна Сам. Представиха я като Кристи Макбрайд, танцьорка в някакво развлекателно заведение в града. Очите й фиксираха Бефино.
Бепи се усмихна на жената, после погледна непринудено Сам и пак върна погледа си към нея. Забеляза заговорничество върху лицата им. Кристи се взираше в Бепи чаровно, но и прекалено демонстративно. Тя беше едно високо, съблазнително същество — стройна, светлокестенява, с големи гърди, уравновесени от великолепен закръглен задник. Бедрата й изпъкваха под оскъдната поличка. „Да, има вид на родена само за секс“ — помисли си Бепи.
— Кристи, поседни малко при нас — покани я Сам.
Тя седна до Бефино, като го помоли да се отмести навътре в сепарето. От време на време съвсем небрежно се докосваше в него с различни части на тялото си. Той обаче не я погледна нито веднъж. Вместо това наблюдаваше как изражението на Пит се променя със замирането на разговора.
След малко Сам направи едва забележимо движение с длан и Кристи почти веднага се извини, че трябва да си тръгва.
— Господа — каза Бепи, когато тя си отиде, — нека опитаме да уредим въпроса по взаимно изгоден начин. Полага ви се пълно изплащане на главницата плюс справедлива лихва върху заема. Аз съм упълномощен да сключа с вас особено изгодно споразумение, нещо, което би трябвало да ви удовлетвори.
— Кой, по дяволите, те е упълномощил да се бъркаш в тази работа? — попита ядовито Джони Грималди, як великан с ъгловато лице. — За какво изобщо стоим на една маса с тоя тип? — добави той, обръщайки се към Пит.