Богинята на светлината

Тя видя как в очите му проблесна разбиране.

— Би било още една клетка — тихо каза той. — Аз не съм Дуейн, но това няма особено значение. За теб това ще е просто поредната клетка — по-голяма, по-красива и с повече власт, но…

— Все пак клетка — довърши тя.

Аполон отново взе ръката й в своята.

— Тогава избирам да остана с теб!

Очите на Памела се разшириха и тя заклати отривисто глава.

— Не! Не можеш! Ти си Аполон, бог на светлината! Не можеш да напуснеш своя свят — не и завинаги. Знаеш, че не можеш! Какво ще стане с хората? Няма ли да ги обречеш на тъмнина?

— Слънцето може да измине пътя си по древното небе без мен. Кобилите ми знаят пътеката, по която върви златната ми колесница. Те често я следват сами, без да ги насочвам.

— Аполоне, не е редно да напуснеш Олимп. Не можеш да бъдеш смъртен мъж.

— Тази седмица бях смъртен. Мога да бъда такъв за цял живот.

— И колко дълго ще продължи това? Само виж какво се случи в твоя съвсем първи смъртен ден. Ти умря! — думите изригнаха от устата й. — Независимо какво казваш на сестра си, на Еди или на себе си, аз бях там и видях! Гледах как умираш! Ти спаси живота ми, а после загуби своя. Ако Хермес не се беше появил, сега щеше да си мъртъв! — Тя пое въздух и усети как цялата трепери, докато стиска ръката му. — Не бих могла да понеса това, Аполоне. Не мога да гледам как умираш отново.

— Шшт! — прошепна той и я придърпа в обятията си. — Трябва да има начин да излезем от това положение! Просто ще го намерим!

— Как? — изрече тя, заровила глава в гърдите му.

— Ще отнеса нашия случай до баща ми. Ще помоля да ми разреши достъп до вашия свят.

— А ако откаже?

— Не знам, но Деметра и Персефона намериха решение, значи и ние ще намерим. — Той нежно повдигна брадичката й. — Няма да се разделя с моята сродна душа. Имаш думата ми, Памела!

Устните им се сляха в толкова пламенна целувка, че тя продължаваше да я усеща и досега, както си седеше в двора. Памела потрепера и се върна обратно към документите, които стискаше в ръце. Петък е, само след няколко часа слънцето ще залезе и Аполон и Артемида ще минат през портала, за да се върнат на Олимп. Тя може би никога няма да го види отново. Вълната от болка, която преряза тялото й при тази мисълта, беше нейната собствена, лична отрова.

— Памела?

Тя погледна над отворения капак на куфарчето си и срещна очите на Артемида. Богинята изглежда бе спала малко предишната нощ и макар да бе изрисувала бляскаво лицето си, благодарение на магията на модерния грим, Памела все пак виждаше кръговете под очите й.

— Изглеждаш изморена — отбеляза Памела.

— Мислите не ме оставят да си почина.

— Мисли?

— Притеснявам се за теб! Притеснявам се и за Еди! — Очите на богинята откриха писателя, който разговаряше с обичайната си оживеност с един от представителите на платове. — С наближаването на здрача откривам, че не съм толкова нетърпелива да напусна вашия свят, колкото си мислех, че ще бъда.