Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
— Да, нашите фонтани — каза тя.
— Да не се мотаем! Имам изненада за моята богиня, затова трябва да стигнем навреме.
Еди и Артемида профучаха край тях и влязоха в „Беладжио“. Памела и Аполон ги последваха. В мига, в който прекрачиха през входа, Памела спря като закована. Напълно зашеметена, тя зяпаше към тавана.
— Дейл Чихули! — промълви Памела с благоговение, вторачена в невероятния полилей във фоайето на „Беладжио“. — Бях забравила, че дизайнът е негов!
Аполон разглеждаше тавана с любопитство.
— Това е съвсем необикновен полилей.
— Невероятен е! Погледни лабиринта от издухано стъкло и великолепните цветове. Прилича на поле от медузи макове. Много жалко, че Еди не се спря на този декор вместо на безвкусния Цезар Палас — прошепна тя е лек смях.
— Не знам… — той я прегърна и я целуна по главата. — Започнал съм доста да харесвам ексцентричните вкусове на Еди. В крайна сметка, те ни събраха заедно.
— Мотаете се! Вие се мотаете! — викна Артемида, сграбчи ръкава на брат си и ги изтегли до мястото, където Еди чакаше нетърпеливо. На златната филигранна табела зад гърба му пишеше Ресторант „Оливс“.
— Е. Д. Фауст и компания, имам специална резервация — заяви Еди на любезния сервитьор.
— Да, господин Фауст, насам моля.
Последваха сервитьора през пищния ресторант, който буквално гъмжеше от хора в натоварената петъчна вечер. Стигнаха до стена от витражи, в средата на която имаше висока стъклена врата. Един сервитьор я отвори и те се озоваха на голям, извит мраморен балкон, който гледаше право към прочутите фонтани на Беладжио. Сервитьор ги заведе до единствената маса, покрита с ленена покривка, китайски порцелан и кристал. Той съпроводи първо Артемида, а после и Памела, до елегантни кадифени столове.
— Както наредихте, господин Фауст, балконът е запазен само за вас.
— Това е самото съвършенство. Сега може да ни сипете „Дом Периньон“.
— О, Еди! Как разбра, че пак жадувам за малко от онова вълшебно шампанско? — промълви Артемида.
— Прочетох го в прекрасните ти очи, богиньо моя — отвърна Еди.
Памела обмени развеселен поглед с Аполон. Чу се лек пукот, когато сервитьорът извади корковата тапа от шампанското и докато пълнеше чашите им, се чу музика, която сякаш съживи фонтаните.
Едно! Единствено усещане…!
Докато песента се лееше наоколо, а водата танцуваше, Еди вдигна високата си кристална чаша към Артемида.
— За теб, богиньо моя, едно-единствено усещане.
— О, Еди! — промълви тя, като докосна чашата му със своята и мигайки бързо, за да прикрие сълзите, които внезапно изпълниха очите й. — Ти ме смая!
— За мен беше огромно удоволствие — отвърна той.
И неговите очи бяха изненадващо блестящи. Еди прочисти гърлото си и направи знак на сервитьора да донесе менюто.
Сервираха им пищна вечеря на фона на пеещи фонтани и пустинно небе, което бавно се превръщаше от синьо в пурпурно. Бяха сами на своя балкон и нощта сякаш преливаше от магия и мистерия. Макар да бяха в сърцето на Вегас в една забързана петъчна вечер, те се наслаждаваха на невероятно уединение. На Памела й се струваше, че боговете на града са им дали специални места в ложата. И кой знае? Може би настина е така. И по-странни неща й се бяха случвали.
Когато и последната от множеството песни на фонтана свърши, Еди погледна часовника си. Мрачно вдигна тежкото си тяло от стола и се изправи с лице към масата.
— Наближава осем часа. Споделихме вино и храна, приятелство и музика. — Добрите му очи изгледаха първо Памела, а после и Аполон, преди да се спрат на Артемида. — Сега ще кажа с тъга, че трябва да си вземем сбогом. По-рано ви съобщих, че имам изненада. — Погледът му остана прикован в прекрасното лице на Артемида. — Особено за теб, моя богиньо. Част от изненадата беше този декор и тази вечеря. Другата част е, че бих искал официално да обявя темата, която съм избрал за моята следваща епична трилогия. Тази сутрин редакторът ми се съгласи с моето предложение. Книгите ще разказват историята на един воин, изпратен от умиращия си народ с невъзможната мисия да спечели сърцето на една богиня. Тя, от своя страна, ще обещае да се върне при народа му, да заживее редом с хората и да спаси света им. Твърдата корица на всяка една от книгите ще носи образ, свещен за героя по време на пътешествието му: образа на неговата богиня. Този образ ще бъде не друг, а скицата, която Матю направи на теб, Диана.