Богинята на светлината

Еди беше много нещастен, но както обикновено не можа да каже „не“ на примадонските изисквания на Артемида. Писателят пое дълбоко дъх и Памела внезапно си помисли колко възрастен изглежда в момента.

— Съгласих се с твоите желания, но ти трябва да се съгласиш да бъдеш точна. Планирал съм пищна вечеря за сбогуване.

— Еди — Артемида се намуси сладко, плъзна ръка под неговата и елегантно разсея вниманието му, — надявам, че си намерил ресторант с хубава гледка. Така се привързах към нашите разкошни вечери на прекрасната тераса и те много ще ми липсват.

— Гледката винаги ще те чака тук, когато се измориш от пътуванията си, богиньо, но тази вечер ще опитаме нещо ново.

Писателят докосна нежно бузата на Артемида и тя се гушна в ръката му. Усмивката на Еди почти прикри тъжното примирение на лицето му.

Памела ги последва през двора.

— Искрено и изцяло ненавиждам тези метални същества — изрече Аполон през стиснати зъби, докато се измъкваше тромаво от предната седалка на лимузината.

— Сър? — портиерът на „Беладжио“ изглеждаше объркан.

— Става му лошо от коли — обясни Памела.

Портиерът, който звучеше много британски, хвърли поглед на позеленялото лице и бинтованата ръка на Аполон, изпръхтя с неодобрение и бързо се отдръпна, за да минат.

Памела пое здравата ръка на Аполон и го поведе към тротоара. Той избърса чело с длан и се опита да повели на стомаха си да не се надига към гърлото му, докато изчакват дългия процес по изваждането на Еди и Артемида от онова, което богът възприемаше като злата паст на лимузината.

— Обещай ми — каза той в ухото й, — че когато дойде време да се връщаме в Цезар Палас, ще вървим дотам пеша.

Думите му й напомниха колко малко време им остава заедно. Слънцето сякаш им се подиграваше и бързаше да стигне хоризонта. Памела направи несполучлив опит да се усмихне на Аполон.

— Обещавам!

Погледът му срещна очите й.

— Няма да живея без теб! Всичко ще бъде наред! Помни, че съм ти дал дума!

Памела кимна бързо. „Той е Аполон, бог на светлината, може да изпълни обещанието си! Може да намери начин двамата да бъдем заедно!“, каза си тя и се опита да спре внезапно бликналите в очите й сълзи. Трябва да се съсредоточи върху това, което я заобикаля и да се държи мъжки! Независимо какво ще се случи, не иска последният му спомен за нея да е свързан със сълзи и болка. Иска Аполон да знае, че тя вярва в него, вярва в силата и любовта му.

Входът на „Беладжио“ приличаше на диск, обърнат към тихия, тъмен басейн на фонтана, който само чакаше да прозвучат първите музикални акорди, за да бликне в светлина и живот.

— Фонтаните! — възкликна Аполон, като проследи втренчения й поглед. После я прегърна и притисна към себе си. — Нашите фонтани!

Памела вдигна очи към него и този път наистина се усмихна. Той беше толкова силен и уверен в себе си, толкова истински, не може да се съмнява в него. Аполон, богът на светлината, й даде клетва и няма да я разочарова. А по-важното е, че няма да разочарова тях двамата.