Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
И ето че Айсор донесе листенце… Моят екзот естествено не можа да понесе подобно светотатство и с гърлено ръмжене скочи от табуретката, за да издърпа ушите на младия негодник. А негодникът захвърли листенцето и начаса се покатери на мечтаното място. Още две минути в стаята цареше спокойствие. Приятел душеше листенцето, гризеше го и мислеше, а Айсор се наместваше на табуретката по-удобно, вероятно разчитайки, че ще прекара на този трон остатъка от дните си. Най-сетне Приятел обмисли ситуацията и взе решение. Той отиде при табуретката, застана на задни лапи, демонстрирайки огромния си ръст, като с едната лапа се подпря на края на седалката, а с другата, разперил нокти, цапна агресора по муцуната. Агресорът скочи, засъска и се озъби, тоест опита се да му го върне, но не успя: сваленият от трона владетел ловко отскочи назад. Естествено Айсор се втурна да го гони, за чиято цел бе принуден да напусне все още неусвоеното местенце, и то тутакси отново бе заето — ясно ви е от кого.
При котките всичко е като при хората. Току-що си бил на върха — и ето че вече се търкаляш на пода. Нагоре — надолу, нагоре — надолу. Диалектиката на живота и кариерата…
Мехурът на раничката се пукна. Имам предвид раничката, която бяха протрили в мозъка ми мислите, от които се чувствах „неудобно“. Първо се усъмних, изключих видеото и отворих папката с документите на Мусатов. Не, не бях сбъркал, именно това ме бе измъчвало. Делото за маниака, който бе убивал и насилвал малки деца, бе минало през няколко етапа. На първия етап, тоест след първия епизод, делото бе водил следовател от Ворошиловската районна прокуратура в Москва заедно с оперативни работници от управлението на вътрешните работи от същия район. Това е било правилно и естествено. След втория епизод, случил се в Тимирязевски район, се бяха появили основания да се смята, че става дума за един и същ престъпник, затова бяха предали делото в Московската градска прокуратура и бяха включили в работата детективи от Тимирязевски район и от „Петровка“. И това е било нормално и правилно. С всеки нов епизод се бяха включвали нови и нови оперативни работници от районите, където са били откривани трупове на жертви, докато следователят бе оставал същият, от Московската градска прокуратура.
А после делото е било предадено в Генералната прокуратура на СССР следователят е бил сменен, а оперативните работници са били вече не московските, районните и от „Петровка“, а от Главното управление за криминални разследвания при Министерството на вътрешните работи на СССР. И това също е било нормално и правилно, тъй като престъпникът се е оказал служител на московската милиция. Така са предвиждали правилата и тези правила са напълно разумни: не може детективи от „Петровка“ да работят срещу колегата си, когото познават, с когото работят в една и съща сграда. В онези години Руската федеративна социалистическа република не е имала свое отделно Министерство на вътрешните работи и непосредствено над Московското градско управление е било МВР на Съюза. И московските следователи не е трябвало да работят по делото на милиционер от нивото на Градското управление. Но защо се е намесила Генералната прокуратура? От къде на къде? Да, аз разбирам, в такива случаи делото се е предавало на по-горната инстанция, но нали горна по отношение на Московската прокуратура е била Прокуратурата на РСФСВ, а не на СССР ако си спомням правилно административно-държавното устройство от времената на застоя. Или нещо бъркам?
Това както и да е — какви ли не управленски чудеса са ставали при съветската власт в нашата страна, — беше ме „убивал“ не точно този факт, макар и той според мен да беше странен. Учудваха ме сроковете. Да, да, именно сроковете. Ако следваме моята (може би погрешна?) логика, делото е трябвало да бъде предадено в Генералната прокуратура, след като са задържали Олег Личко. Още същия ден или на другия. Личко е бил задържан на 16 септември 1975 година, а следователят по особено важни дела при Прокуратурата на СССР Н. Н. Царков е приел делото за производство на… 6 август. Четирийсет дни преди на някого изобщо да е хрумнало, че убиецът може да се окаже служител в Главното управление на вътрешните работи на Москва.
Защо? Какво се е случило? Кой е дал такова указание? От какво се е ръководел? За престъпленията са подозирали някаква крупна фигура, но тези подозрения не са се оправдали, потормозили са човека и са го пуснали, а делото вече е било в горната инстанция, как да го свалят обратно в Московската прокуратура? Може ли да е станало така? Като нищо!