Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
— Какво има?
— Закуска — заявя тя и сложи отрупания поднос в скута му.
Той тръсна глава и болката му напомни за изпитото вино.
— Ще отида да се видя с Раел. Искаш ли да дойдеш?
— Имам нужда от още поне десетина часа сън — отвърна той заядливо.
Тя плъзна пръсти по челото му, после изпърха навън. Лиан изчака вратата да се затвори, остави подноса на пода и заспа мигновено.
Раел тъкмо се хранеше. Посрещна я с прегръдка.
— Ела да закусиш с мен, току-що започнах.
— Хапнах вече, но ще пийна чай, ако имаш от любимия ми.
Взе си възглавница и седна от другата страна на масата. Поднесе купичката по подходящия начин и Раел и наля студена отвара от джинджифил, в която тракаха парченца лед.
— Добре е, че отново съм в Шазмак. И толкова се радвам да те видя.
— Липсваше ми — промълви Раел — от мига, когато заминах, и през цялата година в Стасор. Когато се върнах, ти не беше тук и не можех да те намеря.
— Годината, през която те нямаше, беше от най-лошите в живота ми. Емант се опита да заеме мястото ти… сякаш бих се задоволила с всекиго. Порочен, покварен звяр! В Шазмак стана непоносимо за мен. — Тя потръпна. — Постарах се да не оставя следи от страх, че той ще ме последна, и четири години скитах непрекъснато. А ти защо замина?
— Тенсор ми нареди.
Името й подейства като плесница.
— Тенсор? Той… тук ли е?
— Има ли значение? — озадачи се Раел. — Не е тук, потегли преди няколко месеца на изток и няма да се върне по-рано от година.
Каран се опита да не покаже облекчението си.
— Когато ти тръгна, бях съсипана. Мислех си… че можехме да бъдем…
— И аз си мислех за същото. — Големите му печални очи се взираха в лицето й. — Върнах се готов да те попитам за чувствата ти и ако бе казала „да“, щях да скъсам със своя народ и да замина в изгнание. Но се оказа невъзможно.
— Въобразявах си, че Малиен държи на мен — прошепна тя, вперила поглед в него същия напрегнат поглед.
— Ти си много скъпа на майка ми, но Тенсор не даде съгласие.
— Защо е настроен срещу мен?
— Заради кръвта и последиците от смесването й.
— Имало е случаи…
— Знам. Изброих му ги, но той не отстъпи. Имало нещо в потеклото ти, за което обаче не иска да изтърве и думичка.
Каран се преви, сякаш костите й омекнаха.
— Нищо чудно да е прав. Безумието често е сполетявало рода ми.
— Не е това. На Аакан сме ценили и лудостта заради гениалността, с които са съчетава. Има още нещо.
— Е, не би могъл да му се противопоставиш…
— Преди седем години щях да го направя. Каран, аз… — Раел се запъна и добави: — Наистина съжалявам. Немислимо е.
Тя пиеше чая си смълчана и наблюдаваше Раел, който пък се опитваше да довърши закуската си. Накрая избута чинията, сякаш му загорча.
— Е, както ти сам каза, минаха седем години — безизразно рече Каран. — Изминах дълъг път оттогава. Може би така е най-добре.
— Може би. — Той май прие думите й като знак, че няма нужда да говорят повече за това. — Пътят, по който се върна тук, наистина е дълъг. Откъде дойде?
— От Тулин.
— Но защо си тръгнала точно по тази пътека… или не бива да питам?
— Раел, аз… не искам да те лъжа. Забърках се в странни дела. Помогнах с дарбата си на една приятелка да проникне във Физ Горго и да открадне една вещ от Игър. Заловиха я и аз се нагърбих да довърша задачата. Преследват ме от два месеца.
Не бе виждала Раел толкова изненадан.
— Истина било, че момичето от онези години вече го няма. А какво откраднахте?
— Заклех се да пазя тайна.
— Все едно. Нима ни засягат интригите на Сантенар? Разкажа ми каквото можеш от останалото.
Утрото отлетя неусетно, докато Каран сподели с Раел цялата история. На няколко пъти едва не изплю камъчето за Огледалото, още малко оставаше да го донесе и да му го даде, но възцарилата се между тях сдържаност й помогна да потисне този порив. Внезапно се усети, че вече е пладне.
— Ох! Зарязах горкия Лиан съвсем сам в чужд град. Какво ли ще си каже за обноските ми?
— Каран! — настойчиво промълви Раел. — Светът е на кръстопът. Скоро мелезите ще са в по-голяма опасност от всякога. Не признавай пред никого потеклото си.
— Няма — обеща тя, целуна го по бузата и бързо излезе.
Щом се върна в покоите си, видя, че добре са се погрижили за Лиан — мнозина аакими бяха наминавали да я видят и се застоявали да поприказват с новия аакимнинг, с този непознат. На Каран й бе потребно време да осмисли казаното от Раел и пак излезе: бродеше из коридорите на Шазмак, витаеше в мечти и спомени и поздравяваше старите си приятели. Понякога ги водеше да се срещнат с Лиан и да им обясни кой е, макар че всички вече бяха научили за него.