Сянката на планината

„Ранвей". „Г"-то не се чете.

— Тя се казва Ранвей — казах. — „Г"-то не се чете.

— Какво искаш, Шантарам? — попита Дилип.

— Искам да придружа госпожица Ларсен до дома й. Преживяла е тежък ден.

— Госпожица Ларсен ми каза, че си няма дом — отряза ме Дилип. — Тази сутрин са я

изхвърлили от хотел „Франтик".

— Тя може да отседне у нас — побърза да каже Винсън. Всички впериха очи в него.

— Той… домът ми е голям — заекна Винсън, като поглеждаше ту единия, ту другия. —

Място има предостатъчно. И имам прислужница, която живее при мен. Ще се погрижи

добре за нея. Тоест… ако… ако тя поиска да дойде у нас.

Дилип Светкавицата се обърна към мен.

— Кой е тоя идиот бе? — попита той на хинди.

— Това е господин Винсън — отвърнах.

— Аз съм Стюарт Винсън — представи се той. — Бях тук преди десет минути.

— Млък! — сопна се Светкавицата.

— Бихме искали да придружим госпожица Ларсен до вкъщи, Светкавица-джи —

казах. — Тоест, ако е свободна да си тръгне.

— Свободна — повтори Дилип, провлачайки думата. — Светът е толкова малък, но с

него са свързани толкова много условия!

— С радост бих изпълнил тези условия — казах. — Но зависи, разбира се, колко точно

са те и колко здраво са свързани.

— Мога да се сетя поне за десет условия — каза Светкавицата и една лукава усмивка се

плъзна по ръба на раздразнителността му.

Преброих десет хиляди рупии и сложих парите на писалището. Щом ги плъзнах по

плота, той се пресегна и покри ръката ми с шепи.

— Какъв интерес има Компанията на Санджай към момичето?

— Компанията не е замесена. Лично е. С нея сме приятели. Като продължаваше да

притиска ръката ми към бюрото, той погледна момичето и го измери с поглед от глава до

пети.

— А, разбира се. — Устните му потръпнаха в мазна усмивка.

— Чакайте малко… — подзе Винсън, но аз го срязах, измъквайки ръката си.

— Господин Винсън би желал да ви благодари, Светкавица-джи, за проявеното любезно

и състрадателно разбиране.

— Винаги се радвам да помогна — изръмжа Дилип. — Момичето трябва да се върне тук

след два дни, за да подпише документите.

— Какви документи? — попита Винсън.

Дилип го погледна. Познавах този поглед — мислеше си коя част от тялото на Винсън

би започнал да налага с ритници, след като нареди на хората си да го приковат за решетките.

— Тя ще дойде, сержант-джи — казах. — А какви точно документи ще искате да

подпише?

— За превоза на трупа — отвърна Дилип и взе една папка от бюрото си. — Трупът на

злочестия младеж ще бъде върнат в Норвегия след три дни. Но тя трябва да подпише

формулярите след два дни. А сега се измитайте оттук, преди да съм почнал да добавям още

условия за освобождаването й.