Сянката на планината

— Защо не?

— Казах ти. В момента не мога да се изправя лице в лице с никого.

— Тя е смазана — намеси се меко Винсън. — Ще я заведа у дома. При мен ще бъде на

сигурно място, докато реши какво иска да прави.

— Добре, добре. Аз отивам да си поприказвам с Дилип Светкавицата.

— И още ли има? — попита Винсън. — Мислех, че с това се приключва.

— Той не върна паспорта й. Протака за още пари, но не му се приказваше за това. Не и

докато ти беше в кабинета. Ще се оправя.

— Благодаря ти, пич — кимна Винсън. — Аз ще се погрижа тя да дойде да подпише

формулярите. Ей, чакай да ти върна парите!

— Винсън, пари е добре да се въртят вътре в полицейския участък, но не и пред него.

По-късно ще се оправим. Ако успея да взема паспорта, ще го оставя на Дидие в „Лео".

Винсън се обърна към момичето и й заговори тихо: — Ще ти е добре. Моята

прислужница ще се погрижи за теб. Тя е тежък характер, но само си лае, не хапе. Гореща

вана, чисти изпрани дрехи, да хапнеш нещо и да поспиш. Ще се оправиш, обещавам.

Той даде нареждания на шофьора си и колата потегли. Момичето бързо се обърна, откри

ме на улицата и ми промълви нещо беззвучно. Не можах да разбера какво се опитва да ми

каже. Гледах колата, докато се изгуби, а после влязох обратно да поговоря с Дилип

Светкавицата.

Не научих кой знае какво. Ранвей твърдеше, че се е събудила и е открила приятеля си

мъртъв в леглото до нея. В ръката му била забодена спринцовка. Обадила се на управителя за

помощ, а той извикал полицията и линейка.

Дилип Светкавицата бе доволен от версията, че е било най-обикновена свръхдоза.

Момчето имаше белези от убождания по вените на ръцете, дланите и ходилата, а управителят

на хотела бе свидетелствал, че никой не е влизал в стаята на Ранвей освен тях двамата.

Откупуването на паспорта й ми струва пет хиляди рупии, и още десет хиляди —

премахването на името Ранвей Ларсен от доклада за смъртта на момчето.

В преработената версия на официалния протокол тялото бе открито от хотелския

управител, а Ранвей бе изчезнала от доклада.

По онова време това бяха много пари и възнамерявах скоро да си ги получа от Винсън.

На тръгване от кабинета на Дилип Светкавицата, докато прибирах норвежкия паспорт в

джоба си, сержантът ме спря.

— Кажи на Компанията на Санджай, че този случай вдига залозите.

— За какво говориш?

— ДаСилва. — Той направо изплю името насреща ми. — Андрю ДаСилва. Неговият

хероин е убил момчето. Това е третата смърт от хероин тази седмица. Компанията на

Санджай продава на улицата някаква много силна, но много долнокачествена дрога. И от

това патя аз.

— Откъде си толкова сигурен?

Въпросът не беше учтив и отговорът му — също.

— Майната ти и на тебе, и на умрелите наркомани. Хич не ми пука. Двамата местни са