Смъртни белези
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Смъртни белези #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542719182
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Смъртни белези». Краткое содержание книги:
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite известно време да ги спретнат и два пъти парцал да решат дали ще си помогнат или ще си помогнат взаимно ... В една галактика има насилствено и отмъщаващо господство на хората, цялата има дарба - силата е уникална, тя я предопределя. А нежният дарби могат и гаджето са по-умни ...
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite за известно време ще попълнят отряда за тях и за два месеца те са парцал, ще решат, ще дадат помощ, или да, ще осакатяват един друг ...
— Не — отсече Акос. — Изключено е да се излагаш на такава опасност. Забрави.
— Не искаш да се излагам на опасност? — Никога не я беше чувал да говори с по-суров глас. Стоеше изправена като дъска. — А питаш ли ме дали ми харесва да се връщаш на онова място? Семейството ни преживя достатъчно несигурност, достатъчно загуби. — Лицето ѝ бе разкривено от ярост. Исае я гледаше недоумяващо. И нищо чудно, едва ли някога бе виждала Киси такава, свободна да изкаже мислите си, да плаче, да крещи, да накара околните да се почувстват неловко. — Ако убият всички ни в Шотет, ще умрем заедно, но…
— Не говори за смъртта все едно е нищо!
— Май не схващаш. — Трепет пробяга през ръката ѝ, пръстите ѝ, гласа ѝ. Очите ѝ намериха неговите и той се съсредоточи в точицата на ириса ѝ, където зеницата сякаш се изливаше в него. — Когато мама се върна, след като отвлякоха двама ви с Айджа, сякаш… се вкамени. Затова аз извлякох тялото на татко на полето, за да го изгоря. Аз почистих всекидневната.
Не можеше да си представи какъв ужас е преживяла, бършейки кръвта на собствения си баща от пода. По-добре да запали цялата къща, да си тръгне и никога да не се връща.
— Затова не смей да ми казваш, че не знам какво е смъртта — процеди тя. — Знам много добре.
Смаян, той сложи ръка на бузата ѝ и притисна лицето ѝ към рамото си. Къдравата ѝ коса гъделичкаше брадичката му.
— Добре — отвърна просто.
Това беше достатъчно.
Решиха да поспят няколко часа, преди да тръгнат, и Акос се качи сам на горния етаж. Без да се замисля, пропусна шестото сгънало — една част от него си спомни, че скърца по-силно от останалите. Коридорът на горния етаж беше крив, клонеше надясно след банята и извивката изглеждаше някак странно. Общата им стая с Айджа се намираше в дъното му. Той отвори вратата с връхчетата на пръстите си.
Чаршафите върху леглото на Айджа бяха набрани, сякаш покриваха спящо тяло, а в ъгъла имаше чифт мръсни чорапи с покафенели от обувките му пети. В другия край на стаята, половината на Акос, чаршафите бяха изпънати по дюшека, а възглавницата — избутана в пролуката между леглото и стената. Така и не се научи да спи на възглавница.
През големия кръгъл прозорец се виждаха притъмнялото поле от переста трева и звездното небе.
Той седна и взе възглавницата в скута си. Обувките, подредени успоредно на леглото, му се сториха толкова по-малки от тези, които носеше сега, че леко се усмихна. Усмихна се и заплака, заравяйки лице във възглавницата, за да заглуши воплите си. Това не се случваше наистина. Не беше тук. Не се канеше да напусне дома си, при положение че току-що се е върнал в него.
След време сълзите поутихнаха и Акос заспа, без да свали обувките си.
По-късно, когато се събуди, постоя под душа малко повече от обичайното, с надеждата, че ще му помогне да се отпусне. Не се получи.
Като излезе от банята, пред вратата го чакаше купчина дрехи. Старите дрехи на баща му. Ризата му беше твърде широка в раменете и кръста, но тясна в гърдите — с Осех имаха съвършено различно телосложение. Панталоните ставаха, дължината стигаше до кокалчетата и той ги напъха в ботушите си.
Върна се в банята да закачи кърпата си, това щеше да намери майка им — влажна кърпа, смачкани чаршафи и нито едно от децата ѝ. Исае вече беше там, облечена в дрехи на майка му, беше набрала черния ѝ панталон около кръста си с помощта на колан. Докосна един от белезите си с показалец и срещна погледа му в огледалото.
— Ако се опиташ да кажеш нещо дълбокомислено за белезите, ще те фрасна по муцуната — предупреди го тя.
Той сви рамене и обърна лявата си ръка с клеймата на смъртта по нея.
— Мога да те уверя, че твоите не са по-грозни от моите.
— Ти поне ги носиш по своя воля.
Е, имаше право.
— Защо си белязана от шотетски нож? — попита я той.
Беше чувал войниците да си разказват истории за белези.
Не клейма на смъртта, а други — бяла черта на коляното от травма в детството, резка от кухненски нож по време на нападението в Хеса, пиянска злополука, включваща глава и рамка на врата. Всички се заливаха от смях, разменяйки истории за бедите си. Но нещо му подсказваше, че този разговор няма да протече така.
— Ловът на отпадъци невинаги е мирно начинание, както се опитват да ни уверяват заразказва Исае. По време на последния лов корабът ми трябваше да кацне на Отир за ремонт и докато бяхме там, един от екипажа ни се разболя тежко. На паркинга пред болницата ни нападнаха шотетски войници, дошли да грабят медицински запаси. Единият наряза лицето ми и ме остави да кървя.