Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл

– Жалко псе! – изръмжа той и вдигна копието си, за да нанесе удар.

– ДОСТАТЪЧНО!

Всички се обърнаха към говорещия. Облечената в изискани мъжки дрехи жена беше пристъпила напред.

– Аз съм господар на дока Айзадора.

– Господарке, не! – извика един от завързаните мъже.

Той се опита да се изправи на крака, но силен ритник го прати обратно на земята.

„Айзадора?“ – помисли си Абан.

Джаян се изсмя.

– Ти?! Жена? – Той се приближи до нея и я сграбчи за гърлото. – Кажи ми къде е господарят на дока или ще ти счупя врата.

Жената невъзмутимо срещна зверския му поглед.

– Казах ти, проклет дивако, че аз съм господар на дока.

Джаян изръмжа и започна да стиска. Известно време жената продължи да го гледа непокорно, но после лицето ѝ започна да почервенява и тя се загърчи безпомощно в ръката на Джаян.

– Шарум ка! – извика Абан.

Всички погледи се обърнаха към него. Джаян продължи да стис­ка жената за гърлото, докато силата напускаше краката ѝ. Кхенат и Хасик го гледаха напрегнато, готови да се нахвърлят върху него при първия знак за неодобрение от Джаян.

Абан нямаше нищо против да коленичи, когато се налагаше, и го направи бързо, като притисна ръце и чело към дървената пътека.

– Културата на зеленоземците е странна, най-почитани шарум ка. Чух, че името на господаря на дока е Айза. Тази жена, Айзадора, може би казва истината.

Той остави неизказани думите, които беше набил в главата на момчето, докато разговаряха насаме. Господарят на дока беше по-ценен жив, отколкото мъртъв.

Джаян изгледа преценяващо жената, след което я пусна. Тя падна с посиняло лице на земята и се закашля, опитвайки се да си поеме дъх. Той я посочи с копието си.

– Ти ли си господарят на дока Айза? Знай, че ако разбера, че ме лъжеш, ще оставя всички мъже, жени и деца в това чинско село на милостта на копието.

– Айза беше баща ми – отвърна жената, – почина преди шест зими. Аз съм Айзадора и заех мястото му, след като погребалната баржа изгоря.

Джаян я гледаше замислено, но Абан, който беше наблюдавал и останалите затворници, вече беше убеден.

– Шарум ка – каза той. – Вие превзехте Пристан за Черепния трон. Не е ли време да издигнете знамето?

Джаян го погледна. Това беше планът, който бяха обсъждали в подробности.

– Да – отвърна най-после той.

Роговете засвириха и шарумите подкараха пленените чини към доковете, за да гледат как господарката Айзадора смъква от флагщока лактънското знаме – голям тримачтов плавателен съд на синьо поле – и издига красиянския флаг, който представляваше две кръстосани копия на фона на залязващото слънце.

Това беше чисто символичен жест, но от голямо значение. Джаян вече можеше да пощади антуража ѝ и да ѝ определи статус на принцеса на чините, без да изглежда, че е проявил слабост.

– Жена – каза отново Джаян. – Това променя всичко.

– Всичко и нищо, шарум ка – каза Абан. – Мъж или жена, господарят на дока разполага с информация и връзки, а начинът, по който се отнесете с нея, ще повлияе на онези, които властват в езерния град. Нека властниците си мислят, че ще запазят титлите и имотите си, и ще ни поднесат на тепсия собствения си народ.

– Какъв е смисълът да завземам града, ако ще оставям чините да го управляват? – попита Джаян.

– Данъци – каза Кхеват.

Абан се поклони утвърдително.

– Позволете на чините да запазят лодките си и да превиват гърбове над рибарските мрежи. Но когато стигнат до вашите докове, три от всеки десет риби ще принадлежат на вас.

Джаян поклати глава.

– Тази господарка на док може да запази титлата си, но рибата ще бъде моя. Ще я взема като моя дживах сен.

– Шарум ка, това са диваци! – извика Кхеват. – Не може наистина да искате да смесите божествената си кръв с камилската пикня, която тече във вените на чин!

Джаян сви рамене.

– Имам син каджи и дживах ка, която ще продължи кръвната ми линия. Баща ми знаеше как да укроти чините, както го направи с племената на Красия. Да стане едно с тях. Грешката му беше, че позволи на господарката Лийша да запази титлата си, преди да приеме, давайки ѝ свободата да откаже. Аз няма да бъда такъв глупак.

Абан се изкашля нервно.

– Шарум ка, трябва да се съглася с великия дама Кхеват, чиято мъдрост е известна в цяла Красия. Баща ви призна титлата на господарката Лийша и ѝ даде свобода, защото от това зависеше правото на детето върху властта ѝ. Ако притежава само титлата, която вие ще ѝ дадете, значи, няма за какво да претендирате.