Не се сбогувам [bg]

Автор: Акунин Борис Чхартишвили
Серия: Приключенията на Ераст Фандорин #16
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Еднорог
ISBN: 9789543652112
Переводчик: Денис Коробко
Жанр: Исторические детективы

Электронная книга - «Не се сбогувам [bg]». Краткое содержание книги:

Русия, повлечена от вихъра на революцията. Мътният порой е отнесъл всичко старо, уютно, познато – и в този кървав въртоп е въвлечен Ераст Фандорин, завърнал се по чудо към живот. Чувството за дълг отново го кара да прави това, в което е най-добър – да разкрива престъпления и разобличава злодеи. А злодеяния в тези смутни години има достатъчно. Империята е рухнала, Русия е опустошена, бялата и червената армия са разкъсвани и от вътрешни конфликти, из обширната страна вилнеят всевъзможни банди, и всеки има свое оправдание и своя истина. Ще успее ли един благороден мъж да направи верния избор? С помощта на своя предан слуга Маса и окрилен от една закъсняла, но истинска любов, Ераст Фандорин върви неотклонно по пътя на честта... ...Първо се прибрахме у дома. Да видим какво става в Москва. И видях, че там, в родния ми град, вече изобщо не може да се живее. Не заради червения терор, а защото никой не му се противопоставя. Хората просто си живеят и чакат да видят какво ще стане. Служат за едната дажба, ходят на кино, шепнат си за политика, пляскат карти... Знаете ли, аз нямам претенции към лошите хора. С тях всичко е ясно: на страната на Злото са. Обаче ми е тежко да гледам онези добри хора, които не са умни или са слаби. През дългия си живот стигнах до извода, че на Злото повече му върви с последователите, отколкото на Доброто. И дезертьорите от армията на Доброто са доста по-многочислени. Това е ясно и от физическа гледна точка. Падението се постига по-лесно, отколкото възходът, подчинението е по-лесно от съпротивата.

Перейти на страницу:

И Козловски си замина с празни ръце.

Но през август се яви отново - вече тук, в „Метропол". „Нали воювате с мерзавците?

Заповядайте. Ето ви едно отвратително злодеяние, по-лошо не може да се измисли. Със сигурност вече сте чули, че вчера на „Екатеринославская" е ограбен автомобил на армейския трезор. Някакви изроди хвърлили гранати по колата посред многолюдно кръстовище. Убити се единадесет минувачи, около тридесет са ранени. Не разполагам с опитни следователи, цялата ми надежда е във вас". Показа му снимки. Устата на Ераст стана като каменна, той сви вежди - и Мона разбра, че ситуацията вече не може да бъде спасена с припадък. Наложи се да го пусне от повода. След това два дни не можеше да си намери място и се убеждаваше да не нервничи.

Нима всичко ще се повтори?

Много й се прииска да избута Романов вън, докато не се е прибрал мъжът й, но това беше глупост, разбира се. Капитанът просто ще изчака във фоайето и тя дори няма да може да разбере какво се е случило.

- А какво се е случило, Алексей Парисович? - попита Мона, хващайки свойски Романов за лакътя. – Изглеждате притеснен.

- Нима още не знаете? А пък ние цяла нощ сме на крак. Кошмар. Взрив в сиропиталище. Покушение срещу главкома. Князът лично искаше да дойде при господин Фандорин, но е зает с разследването. Изпрати мен, с послание.

Мона се стресна. Сиропиталище? Лоша работа. Ераст пак ще се откъсне.

- Маса, донесете ми, моля, хапчетата от банята - отпрати тя японеца, а после попита настоятелно капитана: - Какво има в посланието? Покажете.

Романов се поколеба.

- Снимки. Ужасни...

Но все пак извади плика от планшета си.

На първата снимка, голяма, беше снимана група деца с еднакви тъмни униформи, край тях седяха жени с престилки с кръстове - вероятно възпитателки. Лицата на осем от момченцата и на две от жените бяха зачеркнати с червен молив.

- Това са онези, които са убити - поясни Романов. -Всички останали са ранени или контузени.

Останалите фотографии бяха още по-потискащи: всеки убит поотделно.

- Князът заповяда да покажа всичко това на Ераст Петрович.

Проклет психолог, злобно си помисли Мона. Знае с какво да го трогне. Какво да правя?

- Мили Алексей - проникновено каза тя. - Имам много голяма молба към вас. Кажете на Ераст просто, че вашият началник го моли за помощ, но не му показвайте снимките.

- Но Лавър нареди непременно да му ги покажа - обърка се Романов. - Как мога да не изпълня това?

- Заради мен. Заради всичко, през което преминахме заедно... Помните ли?

И нежно го погледна в очите: защото аз всичко помня, такова нещо забравя ли се?

Не очакваше, че той ще се съгласи. Но чудесният Романов каза с въздишка:

- Ами добре. Щом вие ме молите...

И прибра опасните снимки в плика, а плика - в план-шета.

- Благодаря - прошепна тя, много доволна, че този разговор се проведе в отсъствието на Маса.

В този момент на вратата се почука и това вече със сигурност бе съпругът й.

- Няма никой вкъщи! - весело се отзова Мона.

Ераст влезе навъсен.

- Намери ли охра?

Той извади от джоба шишенце.

- Надявам се да е п-правилната.

И млъкна, като забеляза застаналия до стената Романов.

- Вие?

- Здраве желая, ваше превъзходителство - изрече отчетливо капитанът.

- Какво „п-превъзходителство" съм ви аз? – намръщи се Фандорин.

- Действителният статски съветник е ранг, равен на генерал-майор. Не съм тук на частна визита, дошъл съм по заповед на господин полковника. Вчера вечерта бе извършено покушение срещу главнокомандващия. Не нашия командарм, а срещу самия Антон Иванович – сметна за нужно да подчертае Романов, който явно нямаше доверие в знанията на цивилния за военната йерархия. - Князът много ви моли да вземете участие в разследването.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?