![Обречена на теб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/6/obrechena-na-teb-bg-download.jpg)
Обречена на теб [bg]
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: КРОСФАЙЪР #5
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191513024
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Обречена на теб [bg]». Краткое содержание книги:
— Това няма нишо общо със сделката, която сключихме!
— Така ли?
Отдръпна се от бюрото ми с рязко движение.
— Боже, какво самодоволно копеле си! Пет пари не даваш за никого, освен за себе си.
— И преди си го казвала. Което поставя логичния въпрос „Защо очакваш да спазя обещанието си?“.
— Абсолютна глупост от моя страна. Смятах, че извинението ти беше съвсем искрено.
— Бях напълно искрен. Ужасно съжалявам, че те изчуках. Лицето ѝ почервеня от гняв и смущение.
— Мразя те — изсъска.
— Знам. Имаш пълното право, но ти предлагам да си помислиш добре, преди да пренесеш желанието си за мъст върху съпругата ми — казах и се изправих. — Ще излезеш през тази
врата и аз отново ще забравя, че съществуваш. Вярвай ми, не искаш да мисля за теб, Диана. Посоката на мислите ми няма да ти хареса.
— Можех да направя истинско състояние от онзи секс запис! — заяви с обвинителен тон. — А и щяха да ми платят добър хонорар, за да напиша онази книга. Сватбените ти снимки щяха да са истинска златна мина за мен. А сега какво имам? Отне ми всичко. Длъжник си ми, по дяволите!
Вдигнах вежди.
— Значи от издателството вече не искат ти да пишеш книгата? Интересно.
Диана се изправи, направи видимо усилие да се стегне.
— Корин не знаеше за нас.
— Хайде да се изясним. Няма такова нещо като „нас“. Телефонът ми изпищя. Получих съобщение от Раул, че двамата с Ева са съвсем близо до „Кросфайър“. Отидох до закачалката.
— Искаше да те изчукам и аз го направих — продължих. — Ако си искала мен самия, тогава… Не нося никаква отговорност за прекомерните ти очаквания.
— Не носиш отговорност за абсолютно нищо! Ти просто използваш хората.
— Ти също ме използва. За да получиш секс. Да се опиташ да попълниш банковата си сметка — казах и облякох сакото си. — А що се отнася до обезщетението, което ти дължа за финансовите ти загуби, жена ми предложи да те наема на работа.
Разтвори широко тъмните си очи:
— Будалкаш ме.
— И аз отговорих по същия начин. — Взех телефона си и го пуснах в джоба на сакото. — Но тя говореше съвсем сериозно, затова изготвих предложение. Ако се интересуваш от него, Скот ще те свърже с някого от „Човешки ресурси“.
Отправих се към вратата.
— Можеш да си тръгнеш и сама, няма да те изпращам.
Не беше необходимо да слизам във фоайето. Ева имаше уговорка за обяд и думите, които щяхме да си разменим набързо, нямаше да са толкова важни.
Но исках да я видя. Да я докосна дори само за миг. Да си напомня, че мъжът, който чукаше жени като Диана Джонсън, вече не съществува. Никога вече нямаше да ми се гади от миризмата на секс, нито пък щях да търкам заради нея кожата си почти до израняване под душа.
Тъкмо минавах покрай охраната във фоайето, когато видях Раул да съпровожда Ева през въртящата се врата, а после отново да се оттегля навън. Жена ми носеше гащеризон с цвят на вино и беше обула сандали с изключително високи токчета и толкова тънки каишки, че не знам как се държаха на краката ѝ. Загорените ѝ рамене бяха голи, като изключим тънките презрамки, на ушите ѝ висяха кръгли златни обеци. Слънчеви очила скриваха отчасти лицето ѝ и привличаха погледа към плътните устни, е които само допреди няколко часа Ева обгръщаше члена ми. Носеше светлобежова чантичка в ръка и премина по мраморните плочки със съблазнително поклащане на бедра.
Хората обръщаха глава след нея. Някои задържаха по-дълго поглед, за да се възхитят на задните ѝ части.
Какво ли биха си помислили, ако знаеха, че тя още носи следи от спермата ми дълбоко в себе си? Че зърната на гърдите ѝ са болезнено чувствителни от смучене, че плътните устни на перфектната ѝ вулва още са подпухнали от триене в члена ми?
Аз знаех всичко това и си мислех: „Моя. Само моя.“
Ева сякаш усети горещия ми мълчалив призив, извърна рязко глава и видя, че идвам към
нея. Разтвори устни. Видях надигането и спускането на гърдите ѝ, когато си пое рязко въздух.
„И аз изпитвам същото, ангелчето ми. Всеки път е като удар в стомаха.“
— Шампионе.
Хванах тънката ѝ китка с две ръце, притеглих я към себе си и я целунах по челото. Вдишах аромата на парфюма ѝ.
— Ангелчето ми.
— Каква приятна изненада — прошепна и се облегна на мен. — Излизаш ли?
— Не, исках само да те видя.
Отдръпна се, в очите ѝ проблесна удоволствие.
— Май здравата си хлътнал по мен.
— Това чувство е силно заразно. Прихванах го от теб.
— Така ли?
Смехът ѝ ме заля като гореща вълна, изпълнена с любов.