Обречена на теб [bg]

— Изнасилваха ме — повторих с по-спокоен глас. — Всяка седмица в продължение на почти една година. Мъжът, когото покани в дома си, ме опипваше. Насилваше ме. Отново и отново.

— Престани. — Дишаше тежко. — Не говори тези отвратителни, грозни неща.

— Но това се случваше. Всяка седмица. Докато ти беше в някоя от съседните стаи. Той почти се задъхваше от възбуда, когато идваше у нас. Гледаше ме с онзи гнусен блясък в очите. А ти не го виждаше. Отказваше да го видиш.

— Това е лъжа!

Кипна ми. Яростта не ми даваше покой, трябваше да се движа. Но успях да остана на място и да насоча поглед към Ева. Този път тя ми кимна.

— Кое е лъжа, майко? Че ме изнасилваха? Или че ти предпочете да си затвориш очите?

— Престани да го повтаряш! — сряза ме и се изправи. — Заведох те на преглед. Опитах се да открия доказателства…

— Защото думата ми не ти стигаше ли?

— Ти беше много объркано дете! Лъжеше за всичко. За каквото ти дойде наум. За най— очевидните неща.

— Така си създавах усещане за контрол! В живота ми нищо не зависеше от мен, освен думите, които излизаха от устата ми.

— А аз по някакъв магически начин е трябвало да разбера кое е лъжа и кое — истина? — Наведе се напред, готова да атакува. — Двама лекари те прегледаха. Ти дори не допусна единия до себе си…

— Да позволя на още един мъж да ме докосва там? Можеш ли да си представиш какъв ужас изпитвах само при мисълта за това?

— Позволи на доктор Лукас…

— А, да, доктор Лукас. — Усмихнах се студено. — Откъде научи за него, майко? От мъжа, който ме изнасилваше? Или от твоята психоаналитичка, която му беше научен ръководител? Във всеки случай са те насочили право към негов роднина, защото са знаели, че многоуважаемият доктор Лукас ще направи всичко, за да защити репутацията на семейството си.

Майка ми се отдръпна и започна да отстъпва назад, докато накрая се блъсна в стола зад гърба си.

— Той ме упои — продължих. Все още помнех всяка подробност. Убождането от иглата. Студената маса. Срама ми, докато Лукас вкарваше пръсти в част от тялото ми, при мисълта за която треперех от отвращение. — Прегледа ме. А после излъга.

— Как бих могла да знам? — прошепна майка ми. Очите ѝ изглеждаха поразително сини на фона на бледото лице.

— Знаеше. Спомням си изражението ти, когато ми каза, че Хю няма да идва повече и не бива да споменавам за станалото никога. Не смееше да ме погледнеш в очите, но ти личеше, че знаеш.

Погледнах към Ева. Обвила бе ръце около себе си, а по лицето ѝ се стичаха сълзи. Очите ми пареха, но тя плачеше и заради мен.

— Може би си мислела, че Крие ще те напусне? — разсъждавах на глас. — Че новото ти семейство няма да понесе подобно нещо? Години наред смятах, че си му казала — веднъж те чух да споменаваш доктор Лукас пред него, но Крие не е знаел нищо. Кажи ми, каква може да е причината една жена да не сподели подобно нещо със съпруга си?