Обречена на теб [bg]

— Обичам те.

Още сълзи се отрониха от очите ѝ.

— Боже, виж ме на какво приличам — промълви и ме целуна отново. — А и ти трябва да работиш. Но не оставай до късно в офиса. Искам да се позабавлявам, докато ти помагам да си облечеш смокинга… и да го съблечеш след това.

Оставих я да се изплъзне от ръцете ми и да стане, но не можех да откъсна поглед от нея.

Прекоси стаята и изчезна в банята. Останах на мястото си — не бях сигурен, че ще събера сили да стана. Когато бях край Ева, коленете ми омекваха, а пулсът ми се ускоряваше.

— Гидиън! — Майка ми влетя стремително в кабинета, а Скот се спусна по петите ѝ. — Трябва да говоря е теб.

Станах и кимнах на Скот. Той се оттегли и затвори вратата. Топлината, която бях почувствал заради близостта до Ева, изчезна, а щом се изправих пред майка ми, у мен остана само усещане за празнота и студ.

Носеше тъмни дънки, напълно прилепнали по тялото ѝ, и широка блуза, пъхната в тях. Дългата ѝ черна коса беше опъната назад и вързана на конска опашка, а на лицето ѝ нямаше никакъв грим. Повечето хора биха си казали, че тя е изключително красива жена и изглежда доста млада за годините си. Но аз знаех, че е не по-малко уморена и притеснена от Крие. Не носеше нито грим, нито бижута, което изобщо не беше в неин стил.

— Това се казва изненада — заявих и се настаних на мястото си на бюрото. — Какво те води насам?

— Току-що се разделих с Корин. — Пристъпи решително към бюрото ми и остана права, както бе направила и Диана само преди няколко часа. — Страшно разстроена е от интервюто, което даде вчера. Направо не е на себе си. Трябва да отидеш да я видиш. Да поговориш с нея.

Изгледах я озадачено, изобщо не разбирах начина ѝ на разсъждение.

— Защо ми е да правя подобно нещо?

— За бога! — възкликна и ме погледна така, сякаш напълно съм си изгубил ума. — Трябва да ѝ се извиниш. Каза някои доста обидни неща…

— Казах истината. Нещо, с което книгата, която тя ще издаде, не може да се похвали.

— Не е знаела, че си имал връзка с онази жена… писателката в сянка. Веднага щом е разбрала, Корин е казала на издателя си, че не може да работи с нея повече.

— Изобщо не ме интересува кой ще пише проклетата книга. И друг писател в сянка да намери, това с нищо не променя факта, че Корин навлиза в личното ми пространство и изважда на бял свят неща, които биха могли да наранят съпругата ми.

Майка ми вирна брадичка.

— Дори не ми се говори за съпругата ти, Гидиън. Обидена съм — не, бясна съм, че си се оженил без присъствието на семейството и приятелите си. Това нищо ли не ти говори? Че е трябвало да предприемеш толкова важна стъпка без благословията на хората, които те обичат?

— Да не намекваш, че никой не би одобрил женитбата ми? — попитах и кръстосах ръце. — Това определено не е вярно, но дори да беше, човек не избира с кого да прекара остатъка от живота си, като се съобразява с мнението на болшинството. С Ева се оженихме без присъствието на други хора, защото това беше интимно събитие само за нас двамата и не искахме да го споделяме с никого.