Обречена на теб [bg]

Целунах Ева по слепоочието, преди да се вмъкне в колата. Погледна ме очарована и учудена. Не ѝ обясних нищо. Беше пожелала в медиите да се появят още наши снимки, които да се преборят с предстоящата книга на Корин. Не ми беше никак трудно да демонстрирам чувствата си към нея, без значение дали онова проклето писание щеше да види бял ден.

Пътуването до Браянт парк беше съвсем кратко. След броени минути вече се изкачвахме по стълбите, а аз се върнах назад във времето. Спомних си как с Ева се бяхме скарали точно тук. Видяла беше снимка на мен и Магдалин — жена, която отдавна смятах за семейна приятелка, макар да се носеха слухове, че ми е любовница. А аз бях видял снимка на Ева с Кари — мъж, когото тя обичаше като свой брат, но злите езици говореха, че той е неин любовник и живеят заедно.

И двамата бяхме полудели от ревност, връзката ни беше съвсем нова и обременена от твърде много тайни. Вече бях напълно обсебен от Ева. Светът ми се беше преобърнал в опита ми да намеря място за нея в живота си. Въпреки гнева си тя ме погледна с такава обич и ме обвини, че не мога да разпозная любовта, когато я видя. Но аз я бях видял и разпознал. Ужасила ме бе повече от всичко на този свят. И за първи път в живота си изпитах надежда.

Когато доближихме покрития с бръшлян вход на ресторанта, Ева ме погледна. Осъзнах, че и тя си спомня същото. Идвали бяхме тук и след тази случка, когато Брет Клайн се опита да я спечели отново. Но тогава тя вече бе моя, носеше моите пръстени и си бяхме дали клетва. Бяхме по-силни отпреди, но сега… Сега нищо не можеше да ни раздели. Бяхме здраво вплетени един в друг.

— Обичам те — каза ми, когато последвахме Марк и Стивън през вратата.

Шумът на пълния ресторант ни погълна. Почукването на прибори в порцелан, шумните разговори, едва доловимата музика и суматохата от кухнята, която работеше на пълни обороти.

Усмихнах се:

— Знам.

Настаниха ни веднага и сервитьорът се появи на мига, за да ни попита какво ще пием.

— Защо не поръчаме шампанско? — предложи Стивън.

Марк поклати глава:

— Знаеш, че трябва да се връщам на работа.

Стиснах ръката на жена си под масата.

— Задай същия въпрос, когато започне да работи за мен. Тогава ще празнуваме.

Стивън се ухили:

— Дадено.

Поръчахме си напитки — изворна и газирана вода и безалкохолно — и сервитьорът отиде да изпълни поръчката ни.

— Ето за какво става въпрос — започна Марк и се поизправи на стола. — Една от причините, поради които Ева напусна, беше предложението на „Ланкорп“…

Жена ми го изпревари с лукава усмивка:

— Райън Ландън ти е предложил работа.

Марк ококори широко очи.

— Откъде знаеш?

Жена ми погледна към мен, а после и към него.