![Обречена на теб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/6/obrechena-na-teb-bg-download.jpg)
Обречена на теб [bg]
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: КРОСФАЙЪР #5
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191513024
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Обречена на теб [bg]». Краткое содержание книги:
— Ти нали няма да приемеш?
— Не. — Марк се отпусна назад и ни погледна внимателно. — От „Ланкорп“ не ми предлагат израстване в професионален план. Няма нищо общо със скока, който ще направя, когато започна работа в „Крос индъстрис“. Но има и друго. Спомних си за напрежението между Ландън и Крос, за което ми беше споменала. Проверих как стоят нещата, след като ти напусна. Тъй като знаех цялата история, тази работа ми се стори твърде нередна. Първо Ландън отказва да работи с нас, а веднага след това се опитва да ме отмъкне.
— Може би иска да работи само с теб, а не с цялата агенция — подхвърли Ева.
Стивън кимна:
— И аз това му казах.
„Не се и съмнявам — помислих си, — защото вярва в партньора си.“ Но Марк явно знаеше истината. Ева ме погледна и сякаш мълчаливо заяви: „Нали ти казах!“ Стиснах ръката ѝ.
— Но вие не го вярвате — възрази Марк, с което доказа, че и двамата сме прави.
— Не — заяви тя, — не вярвам. Ще бъда съвсем честна с теб. Аз подведох семейство Ландън. Казах им, че с Гидиън много държим на теб и с нетърпение очакваме пак да работиш с нас. Исках да видя дали ще налапат въдицата. Реших, че ще ти направя добра услуга, ако ти предложат страхотна оферта. А ако ли не, все едно нищо не се е случило.
Марк се намръщи.
— Но защо си го направила? Не ме ли искаш в „Крос индъстрис“?
— Разбира се, че те искаме — намесих се. — Ева беше съвсем честна с Ландън.
— Просто опипвах почвата — обясни тя. — Поколебах се дали да ти кажа, но не исках да се почувстваш неудобно, ако наистина ти предложат страхотна работа и ти сериозно се замислиш дали да я приемеш.
— И с какво се занимаваш сега? — попита я Стивън.
— Сега ли? — Ева сви рамене. — С Гидиън планираме церемония, на която да подновим клетвите си, а след това ще заминем на дълъг меден месец. Райън Ландън не е проблем, с който ще се справим в близкото бъдеще. Той ще е тук и ще си върши своето. Аз просто няма да го подценявам повече. А Марк ще си има страхотна нова работа в „Крос индъстрис“.
Ева ме погледна и веднага разбрах. Както всички останали битки, така и тази с Ландън вече нямаше да водя сам. Жена ми щеше да е до мен, да прави всичко по силите си и да се бори докрай.
Усмивката на Марк проблесна в очертанията на брадичката му:
— Звучи ми добре.
— Искаш ли пак да си играем на палава секретарка? — прошепна Ева.
Едната ѝ ръка беше в моята, а с другата обхвана бицепса ми, докато влизахме в кабинета ми. Погледнах я, засмях се на закачката и видях топлия смях в очите ѝ.
— Днес по някое време все трябва да свърша малко работа — отвърнах сухо.
Намигна ми и ме пусна, след което послушно се настани в един от столовете пред бюрото ми.
— Какво мога да направя за вас, господин Крос?
Засмях се отново и закачих сакото си на закачалката.
— Какво ще кажеш, да помоля ли Крие да застане до мен по време на сватбената церемония?
Обърнах се точно навреме, за да видя изненаданата ѝ физиономия.
Премигна срещу мен:
— Наистина ли?
— Кажи ми какво мислиш.
Облегна се и кръстоса крака.
— Бих искала първо до разбера какво мислиш ти, после ще ти кажа мнението си.
Седнах на стола до нея и се почувствах по-добре, отколкото иа обичайното си място на бюрото. Ева ми беше партньор, най-добрият ми приятел. Рамо до рамо щяхме да се справим с това, както и с всичко останало.
— След престоя ни в Рио си мислех да поканя Арнолдо. Разбира се, след като го обсъдя е теб.
— Нямам нищо против — заяви тя и усетих, че е съвсем искрена. — Това е решение, което трябва да вземеш сам за себе си.
— Той разбира какво изпитваме един към друг и смята, че ни се отразява добре да сме заедно.
— Радвам се — усмихна се Ева.
— Аз също — заявих и потърках брадичката си. — Но след снощи…
— Коя част от вечерта имаш предвид?
— Вечерята с Крие. Накара ме да се замисля. Нещата са се променили. А и доктор Питърсън ми каза нещо. Аз просто…
Протегна се и стисна ръката ми.
Опитах се да намеря точните думи.
— Искам човекът, който ще стои до мен, докато ти вървиш към олтара, да знае всичките ми тайни. Не искам никакви преструвки. Не и за нещо толкова важно. Когато застанем един срещу друг и отново изречем клетвите си, искам всичко да е… истинско.
— О, Гидиън!
Ева стана от стола и клекна до коляното ми. Очите и блестяха от влага като бурно небе след пролетен дъжд.
— Ти си прекрасен човек — прошепна. — Сам не осъзнаваш колко романтичен си всъщност.
Взех лицето ѝ в ръце и избърсах с палци сълзите, които се стичаха по бузите ѝ.