Обречена на теб [bg]

Поех ръката му, прегърнах го набързо и го потупах твърдо, но нежно по рамото, преди да го пусна. Той ме задържа. Застинах на място и бързо погледнах към Ева.

Тя се престори, че ми налива питие, след което се оттегли, за да го направи наистина.

Крие ме пусна, отстъпи назад и се прокашля. Очите му блестяха от влага зад златните рамки на очилата.

— Неофициално облекло във вторник? — отбеляза пресипнало и изгледа дънките и фланелката ми. — Работиш прекалено много. Особено щом вкъщи те чакат сладко кутре и красива съпруга.

„Жена ти те слуша, Гидиън. И ти вярва. Аз те слушам и ти вярвам.“

Вторият ми баща също ми вярваше. И плащаше скъпо за това. Виждах болката, с която живее, познавах я от времето, когато аз самият я изпитвах. За мен раздялата с Ева беше почти като смърт, а връзката ни все пак беше отскоро. Крие беше женен за майка ми над две десетилетия.

— Имах час при терапевта си — обясних.

Тези обикновени думи ми прозвучаха като чужди, като нещо, което един психически нестабилен човек би споделил не съвсем уместно.

Крие преглътна трудно.

— Посещаваш терапевт. Това е добре, Гидиън. Радвам се да го чуя.

Ева се появи с чаша вино в ръка. Подаде ми я и повдигна брадичка в очакване на целувка. Целунах я и за един дълъг сладък момент задържах устни до нейните.

— Гладен ли си? — попита ме, когато я пуснах.

— Умирам от глад.

— Хайде тогава.

Изгледах я, докато влизаше с нас в кухнята. Възхитих се на начина, по който панталоните с дължина под коляното обгръщаха дупето ѝ. Ходеше боса, а русата ѝ коса се поклащаше свободно около раменете. Беше прекрасна, по лицето ѝ нямаше никакъв грим освен малко гланц на устните.

Подредила бе вечерята на кухненския остров. Настани мен и Крис на високите столове от едната страна, а тя остана права срещу нас. Беше спокойна и непринудена точно като атмосферата, която създаваше около себе си.

От три високи свещи се носеше аромат на цитруси и подправки. Вечерята включваше пържола на грил и салата с горгонзола, червен лук, червени и жълти чушки, овкусена със силен винегрет. Хрупкавият хляб, намазан с чесново масло, беше подреден в кошничка, покрита със салфетка, а декантерът с червено вино ни очакваше да напълним чашите си без столчета.

Наблюдавах я как се поклаща в такт с музиката, докато се хранеше и си приказваше с Крис за Аутър Банкс и къщата ни на плажа. Спомних си за миг как изглеждаше мезонетът, преди Ева да започне да се пренася. Живеех в него, но не можех да го нарека свой дом. Сигурно когато съм купувал жилището, на подсъзнателно ниво съм знаел, че тя ще се появи. То я очакваше — също като мен — да внесе живот в него.

— Сестра ти ще ме придружи на официалната вечеря утре вечер, Гидиън — каза Крие. — Много се вълнува.

Ева се намръщи:

— Каква вечеря?

Крие вдигна учудено вежди.

— Организирана е в чест на съпруга ти като благодарност за щедростта му.