Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Розата и бодилът [bg]
Розата и бодилът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Розата и бодилът [bg]

Электронная книга - «Розата и бодилът [bg]». Краткое содержание книги:

Двама крадци търсят отговори. В продължение на година Ройс Мелбърн се е опитвал да забрави жената, спасила него и спътника му от сигурна смърт. Тъй като се оказва, че Ейдриън също споделя мислите му, двамата крадци се завръщат в Медфорд, където се натъкват на напълно неочаквано посрещане — Гуен отказва да ги приеме. Тя е станала жертва на влиятелен благородник и се опасява, че Ройс не би се спрял пред нищо, за да отмъсти. С отпращането на крадците красивата калианка се надява да ги защити. Но тя не осъзнава на какво са способни двамата. Особено когато става дума за голям залог. За други, подготвящи заговор срещу кралството, уменията на крадците няма да се окажат толкова приятна изненада…
Номинирана за най-добра фентъзи книга на 2013 г. според класацията на Goodreads.com
Сред най-очаквани книги за 2013 г. според Fantasy Faction, Best Fantasy Books u Ranting Dragon
1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 ... 125
Перейти на страницу:

Жената го погледна въпросително, а после разшири лицето си в усмивка.

— Доколкото зная, да.

Хилфред се отпусна отново. Може би си въобразяваше, но болката вече не го измъчваше толкова силно.

Той се намираше в някаква малка стая, простовата на вид. Тези каменни стени не принадлежаха на двореца, а на някаква къща. По долитащите отвъд прозореца звуци Ройбън можеше да определи, че се намира в града.

— Какво стана? — попита той.

— Не зная. Не съм била там. Говори се, че вчера ти си се втурнал в горящия замък.

— Отнесох принцесата и се върнах за кралицата, но не можах да я достигна.

— Само това ли?

Хилфред кимна почти незабележимо. Изненада се от липсата на нова болка.

— Повечето хора казват, че си искал да умреш, защото…

Тя отново се обърна към купата с вода и откачи една кърпа.

— Защото?

Тя го погледна през рамо.

— Не мисля, че това е вярно. Не мога да си го представя, особено след начина, по който ти попита за принцесата. Знаеш ли какво си мисля? — Тя напои кърпата, изстиска я и се обърна отново. — Впрочем, аз съм Дороти. Акушерка съм. Доведоха ме да се грижа за теб, защото разбирам от изгаряния. На онези доктори им дай да лепят пиявици. А на теб само пиявици ти трябват сега. — Старицата замислено бе свила устни. — Да… мисля си, че ти си много храбър мъж, Ройбън.

Жената сгъна влажната кърпа и продължи:

— Мисля, че те грешат. Това, което ти ми каза, звучи много по-смислено, поне за мен. Мисля… Истински благородно от твоя страна е почти веднага да питаш за принцесата.

— Аз не съм благородник.

— На хартия може да не си, но имаш благородно сърце. Ако питаш мен, само това е от значение.

— Хората биха казали обратното. Те са готови да убият за една благородническа титла.

— А колцина са готови да умрат заради това? Колко от тях са готови да се хвърлят в горящ дворец? Алчността не изисква храброст. — Дороти отпусна кърпата върху челото му. За момент го ужили болка, бързо заменена от приятно и хладно усещане. — Ще се оправиш. Зная, че не ти се вярва, но и преди съм виждала подобни неща. В момента те боли, но си извадил късмет.

— Какво се говори за мен?

Възрастната жена се поколеба.

— Кажи ми. Не мисля, че ситуацията ми би могла да стане по-лоша.

— За това не съм толкова сигурна, Ройбън. Всички казват, че двамата с баща ти сте подпалили двореца.

* * *

Ройбън не беше осъзнал заспиването си — до момента, в който тропането го събуди. Завърналото се съзнание веднага доведе познатата болка. Връхлетялата агония го изпълни с омраза към чукащия по вратата.

Минаващата край леглото му Дороти се извини и добави:

— Не очаквам никого. Може би са открили още някой клетник, който се нуждае от грижите ми.

Тя изчезна отвъд тухления комин, разсичащ средата на покрива. Грубата колона бе обгърнала готварска пещ, отворена от две страни и украсена с тенджери и почернели прибори. Под тавана висяха тигани, кофи, чаши и купи, а над сводестия вход, където стопаните на дома обикновено биха окачили герба си или някой важен меч, Дороти бе закачила захабена метла.

Домът й се състоеше само от три стаи: кухнята, малко кътче зад дървена врата, където стопанката спеше, и стаята, в която лежеше Хилфред. Едва сега юношата забеляза лавиците с прилежно обозначени глинени съдчета. Сред тях той откри още имена на билки, а също и по-смущаващи названия като крака от плъх и заешки уши.

Последва отварянето на вратата.

— Ваше Преосвещенство? — сепнато каза Дороти.

— Той буден ли е?

— Спеше. Момчето е пострадало много сериозно. Нуждае се от…

— Но е идвал в съзнание?

— Да, Ваше Преосвещенство.

Ботуши удариха дървения под; вратата се затвори. Под сводестата врата премина възрастният епископ, който бе наблюдавал пожара. Червено-черната му одежда рязко контрастираше на фона на сивеещия дом.

Защо епископът е дошъл да ме посети? Заради последно помазване? Но тогава би дошъл някой свещеник.

— Как се чувстваш, синко?

— Добре — предпазливо отвърна Хилфред. Болката го разсейваше, затрудняваше мисленето му. Колкото по-малко кажеше, толкова по-добре.

Епископът го погледна объркано.

— Добре? Та ти едва не изгоря жив, момчето ми. Боли ли те?

— Да.

Епископът мълчаливо го изчакваше да продължи, но след като видя, че чака напразно, той се навъси и каза:

— Трябва да поговорим… Ройбън беше, нали? Какво си спомняш от нощта на пожара?

— Спасих принцесата.

— А преди това? Брага казва, че открил теб и баща ти заедно. Вярно ли е?

1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 ... 125
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)