Розата и бодилът [bg]

— Да откраднем обица.

— Обица? — със съмнение попита Ройс. — Да не би да е охранявана от демони?

Албърт поклати глава.

— Подозирам, че изобщо не е охранявана. Най-вероятно си седи в кутията за бижута на барон Макманис.

— Петдесет златни срещу връщането на една обица? — невярващо промърмори Мелбърн. — Какви са тези бижута?

— Подозирам, че сами по себе си те не струват много. Дъртият Хърбърт не е прочут с щедростта си, дори и за съпругата си не прави изключение — обясни виконт Уинслоу. — Става дума за репутацията на жената, нещо много по-ценно от каквито и да било бижута.

Ейдриън прегъна долната си устна и кимна.

— Благородната ни идея може да проработи. — Той се обърна към Ройс и додаде: — Длъжник си ми.

Ройс се навъси.

— Знам, знам. По-късно ще се погрижим за това.

— За какво става въпрос? — попита Албърт.

— Когато ти отиде на празненството, Ройс заяви, че просто ще избягаш с новите си дрехи. — Ейдриън пристегна връвта на кесията. — Това е поредното доказателство, че хората са в същината си добри.

— Нищо подобно — с комарджийска увереност заяви Мелбърн. — Албърт се върна, защото не е искал и него да сполети споходилото Екзитър. Така ли е?

Виконтът посърнало кимна.

А Ейдриън повдигна пръст:

— Освен това ти каза, че той ще скрие евентуална предплата. А ето че Албърт сам ти каза за парите. Дори не се наложи да го питаш.

Ройс скръсти ръце.

— Албърт, когато по-рано ми предложи кесията, ти ми каза, че вътре имало двадесет златни монети. Що за вълшебство ги е увеличило с още пет?

Уинслоу се усмихна неловко.

— Запомнил си?

— Албърт? — Ейдриън се намръщи и въздъхна.

— Ставаше дума само за пет монети. А и нали сега ви дадох цялата сума. Това не се ли зачита? — Лицето му бе придобило изплашен вид. — Очаквах, че тези пари ще ми потрябват, за да се махна.

Мелбърн се усмихна:

— Видя ли? От хората винаги можеш да очакваш да вършат най-доброто за себе си.

— Както направих аз? — рече Ейдриън.

Усмивката избяга от лицето на Ройс.

— Ти си някаква игра на природата или най-големият глупак на света. Все още се опитвам да разбера кое от двете.

Албърт местеше поглед между двамата.

— Съжалявам, че излъгах. Никога повече няма да се повтори. Моля ви, не ме убивайте.

Той го каза съвсем тихо, но Ройс чу и едва не се засмя.

— Ти просто се опитваше да откраднеш своя дял от първата ни печалба. Това означава, че вече официално си един от нас.

— А как се нарича сдружението?

Ройс и Ейдриън се спогледаха с повдигнати вежди.

— Ще трябва да помислим и за това.

Албърт радостно се обърна към храната.

— Току-що узнах, че умирам от глад.

Той възнамеряваше да се осведоми за наличието и на други продукти, само че в този момент Ройс се стрелна към вратата на кръчмата.

Ейдриън и Албърт последваха крадеца навън, където дъждът започваше да се изморява. А сред отслабващите капки по улицата приближаваха жените, струпани около Гуен, за да й помагат. Само Роза отсъстваше от групата им.