Розата и бодилът [bg]

Това е. Битките винаги започват рано.

Ейдриън се намръщи, намести ремъка на огромния си меч и каза високо:

— Той идва.

Ройс спря и се извърна. Лицето му бе напрегнато.

Албърт рязко отвори вратата, задъхан. И усмихнат.

— Проработи!

— Подробности! — излая Ройс.

— Хералди започват да обхождат града, изнесени са обявления. Дворецът обявява, че от арестуваните по-рано жени са свалени всички обвинения. От този момент те официално се намират под защитата на короната. Лично канцлер Пърси Брага е подписал прокламацията. Не зная какво сте направили, но то проработи.

— Къде са момичетата?

Виконтът сви рамене:

— Предполагам, че в момента ги освобождават. Нали заръча да дотичам тук в мига, в който науча нещо.

За пръв път от момента, в който Албърт бе отнесъл пръста на лорд Екзитър, Ройс седна. И прокара ръце през лицето си. Треперещи ръце.

Ейдриън се отправи зад бара, където взе бутилка ром, бутилка вино и две чаши. За себе си напълни халба и се върна на масата, където се бяха настанили спътниците му.

— Съжалявам, че не е от любимото ти — рече Блекуотър, зает да отпушва бутилката. А на Албърт кимна към рома.

— Сигурни ли сте? — попита виконтът, загледан в Ройс.

— За Гуен. — Ейдриън повдигна халбата си.

— Присъединявам се безспорно. — Ройс кимна на Уинслоу и си наля вино. — За Гуен — изрече той едновременно с виконта. Последва звън на чаши.

Мелбърн отпи, остави чашата на масата и усмихнато възкликна.

— Грю е имал хубаво вино? Наистина ли?

Ройс объркано погледна боеца.

— Не… Просто съм удивен, че планът проработи. Изобщо не… Така де, оказа се прекалено лесно. Може би трябва да опитваме тези неща по-често.

— Винаги подкрепям плановете с малко кръв.

Крадецът кимна, отпи нова глътка вино и сгърчи лице.

— Ама че противна помия.

— Ето как е дошло названието на кръчмата.

Ройс напусна масата — може би искаше демонстративно да се отдалечи от отвратителното вино — и се доближи до прозореца.

— Виждаш ли ги? — попита Ейдриън.

— Още не.

— Аз не бих се притеснявал. Улиците са наводнени, с рокля се върви трудно — отбеляза Албърт.

Ейдриън също се надигна:

— Има ли гладни?

— След престоя в онази плевня никога не отказвам покана за ядене. — Албърт си наливаше втора чаша ром.

— Да видим какво е имал Грю в килера си — заяви боецът и се впусна в дирене.

Грю не бе предлагал храна, но бе притежавал предостатъчни запаси. Ейдриън откри корав хляб, няколко чувала брашно, а също и някакъв котел с неопределено съдържание. Парче пушена шунка и пита сирене привлякоха вниманието му. Именно тях Блекуотър занесе обратно на масата.

През цялото време Ройс бе останал залепен за прозореца: