Розата и бодилът [bg]

Хилфред се замисли, затваряйки очи. Втренченият в него поглед не се отразяваше добре на паметта му. Все още му се повдигаше, а кожата му тръпнеше като опарена. И същевременно му беше студено. В това състояние припомнянето на подробности от онази нощ се превръщаше в истинско предизвикателство.

Юношата поклати глава.

— Но мисля, че му е било обещано нещо в замяна на пожара. Останах с впечатлението, че той е разгневен на краля. Ядосан заради смъртта на майка ми. Спомена как някой го бил убедил във възвръщането на правдата.

— А спомена ли по какъв начин щяло да стане това?

— Не зная.

— Сигурен ли си? Това е много важно, Ройбън. Напълно сигурен ли си?

— Той не каза нищо друго.

Епископът се отпусна назад и бавно въздъхна.

— И ти си се изправил срещу собствения си баща, за да спасиш кралското семейство?

— Да.

— Мнозина ще сметнат това за прекалено невероятно. Кралицата погина в пожара, а кралят е полудял от мъка и страшно копнее да накаже някого. Преди няколко дни той едва не ме уби по време на едно съвещание, на което аз те защитих.

— Защитили сте ме?

— Да. Казах му, че ти си герой, който е спасил дъщеря му. Казах му, че си се втурнал сред пламъците, когато всички останали са оставали неподвижни.

— И?

— Той ме нападна с меча си. Единствено намесата на граф Пикъринг ме спаси от сигурна смърт. Чуе ли името Хилфред, кралят пощурява. Баща ти е убил съпругата му, а твоята кръвна връзка те превръща във виновен. Това е стар закон. За престъпления като измяна преките роднини също биват екзекутирани.

— Защо?

— Защото е прието, че синът или братът ще сторят същото като осъдения.

— Но това е нелепо. Аз я спасих. Върнах се, за да опитам да спася кралицата. Едва не умрях.

— Зная. И ти вярвам. Бях там и искам да ти помогна. Но първо ти трябва да помогнеш на мен.

— Как?

— Помисли си пак: напълно сигурен ли си, че баща ти никога не е споменавал конспиратори, подготвящи убийството на кралското семейство? Кой е щял да му помогне за възвръщането на справедливостта?

— Наистина не зная.

— Със сигурност?

— Да.

— Добре.

— Вярвате ли ми?

— Да, аз ти вярвам, но дали и кралят ще ти повярва? И какво ще направи той?

— Тоест?

Старецът отпусна ръка върху тази на Ройбън, с което го накара да потрепне.

— Някой трябва да си плати за убийството на кралицата, а твоето фамилно име е Хилфред.