![Конспирацията „Моцарт“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/7/konspiraciyata-mocart-bg-download.jpg)
Конспирацията „Моцарт“ [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691988
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Конспирацията „Моцарт“ [bg]». Краткое содержание книги:
— Как е положението с параклиса? — попита той в шепата си, докато се изкачваше към първия етаж.
Тишина. В ухото си чу припукване. После тих мъжки глас: „Няма вход отвън“. Беше Делма — още един от елитните жандармеристи на Моро. Бен бе очаквал такъв отговор.
Тръгна по някакви коридори, като се оглеждаше за нещата, които бе запомнил от видеоклипа на Оливър. Ето това ми изглежда познато, каза си той, като се спря пред една сводеста ниша в стената, малко по-висока от човешки ръст. Вътре върху мраморен пиедестал беше поставена египетска скулптура — фараонската маска в черно и златно, която Оливър случайно бе заснел с камерата си. Движеше се във вярната посока.
Но тези коридори бяха истински лабиринт. Вляво от него някаква врата водеше вероятно към поредния дълъг коридор, по протежение на който бяха подредени изящни антики, а по стените висяха картини в златни рамки. Той отново погледна часовника си. Времето летеше.
За пореден път му мина смразяващата мисъл: Ами ако това беше грешка?
Пробва вратата. Беше заключена. Премина на следващата и също я пробва. Тя беше отключена. Натисна позлатената брава. Вратата изскърца и той пристъпи вътре. Остави вратата открехната. Изчака очите му да се адаптират към тъмнината и тръгна през стаята. Хълбокът му се удари в нещо тежко и кораво. Той протегна ръка да го опипа.
Беше билярдна маса. Бен я заобиколи, отиде до осветената отвън врата насреща и я отвори. Излезе на каменния балкон, като потръпна за миг от ледения нощен въздух. Никой от хората му не се виждаше, но така и трябваше да бъде. Тези мъже бяха обучени да бъдат невидими.
Той извади от джоба си фенерче колкото дамско червило и присветна два пъти.
С подаването на сигнала четири тъмни силуета напуснаха прикритията си в сенките и запълзяха през ливадата към страничната фасада, като скоро се събраха под балкона на Бен. Нямаше гардове, които да ги изненадат по пътя им. Бен знаеше, че самите гардове са били изненадани.
Гумираната кука на специалното катераческо въже прелетя над ръба на балкона и падна вътре. Бен я закачи за рамката на балконската врата и подръпна един-два пъти въжето. Усети как се изопна надолу, когато първият от мъжете увисна на него с цялата си тежест.
Изведнъж в стаята зад гърба му нахлу светлина. В рамката на вратата се очерта мъжка фигура.
— Was machen Sie da? — излая гневен глас.
55
Бен се дръпна от вратата. Мъжът го гледаше, скръстил ръце на гърдите си, със строго изражение на лицето. Плешивото му теме блестеше на светлината от коридора. От ушите му се подаваха гъсти и твърди като четина косми. Зад него се появи и друг, значително по-дребен, който хвърляше злобни погледи към Бен.
— Извинявам се — каза на немски Бен. — Търсех тоалетната.
— Тази стая е затворена за посетители — каза плешивият. — Какво правехте вътре? — Той надникна зад рамото на Бен, към издайнически отворената врата. — Вие ли я отворихте? — попита строго той, като присви подозрително очи.
Отвън въжето изскърца по парапета. Гардът пристъпи крачка напред към балкона. Посегна към радиостанцията си.
— Исках да си поема глътка въздух — каза Бен. — Прекалих с виното…
— Има тоалетни на долния етаж — сопна се по-дребният от гардовете.
— Ами… сигурно съм се загубил — каза Бен. — В такава голяма къща…
По-дребният гард не изглеждаше убеден. Плешивият пристъпи към вратата.
Бен хвърли поглед към балкона. Черната кука на въжето се очертаваше ясно на фона на белия камък. Плешивият я видя и със замах извади радиостанцията. По-дребният бръкна под сакото си.
Бен беше на половин метър от ръба на билярдната маса. В полумрака ръката му напипа нещо гладко, цилиндрично и кораво.
Плешивият бе отворил уста, за да подаде тревога по радиото, когато Бен строши билярдната щека в главата му. Мъжът изпусна радиостанцията и се строполи на пода.
Дребосъкът посегна към пистолета си. Дори да не улучеше, изстрелът щеше да вдигне под тревога цялата къща. Той беше бърз, но Бен беше още по-бърз. Строшената билярдна щека беше като хладно оръжие в ръцете му. Той я заби с все сили в окото на противника си, острият назъбен край проникна в мозъка му и го уби на място.