Конспирацията „Моцарт“ [bg]

Тежката желязна врата се разтвори. Влязоха трима мъже и пристъпиха към мъждукащата светлина на свещите. Всички познаваха лицето на пленника в средата. Ризата на Филип Арагон беше смачкана и изцапана с петна от кръв, лявата му вежда беше разцепена. Двамата отстрани го държаха здраво за ръцете. Устата му беше превързана с кожена лента. Очите му бяха изцъклени от ужас, въртяха се във всички посоки и гледаха уплашено хората, които се бяха събрали да наблюдават смъртта му.

Двамата му пазачи, които бяха с качулки на главите, го приближиха бавно към дървения стълб. Арагон се съпротивляваше, но те бяха по-силни и приковаха ръцете му зад стълба, след което го опасаха три пъти през кръста с тежката стоманена верига. Коленете му трепереха. След като оковите му бяха пристегнати, мъжете с качулките се обърнаха и потънаха отново в сенките зад олтара.

Известно време единственият звук в криптата беше подрънкването на веригите, докато Арагон се мъчеше отчаяно да се освободи. Всички погледи бяха вперени в него.

Глас се усмихна на себе си. Този момент винаги му беше особено приятен. Той не даваше пет пари за Арагон и каузата му, нито пък за когото и да било от останалите. Доставяше му удоволствие да наблюдава самия ритуал или — още по-добре — да участва в него. Може би един ден жертвата щеше да бъде жена. Кой знае, може би старецът щеше да му разреши сам да я изкорми. Джак Глас не се съмняваше, че това много ще му хареса.

Желязната врата изскърца отново и палачът се изкачи на подиума. Черната му роба с качулка стигаше до петите. В ръцете си държеше продълговат предмет, завит в ален сатен. Той разви плата и острието на ритуалния нож проблесна на пламъците на свещите. Пристъпи към осъдения.

Крол заговори и гласът му отекна в криптата.

— Филип Арагон, имаш ли нещо да кажеш, преди да изпълним присъдата ти?

Той направи знак на палача. Мъжът протегна ръка и свали превръзката от устата на пленника. Арагон увисна от стълба, дишайки тежко. Зачервените му очи фиксираха Крол и той се изплю към него.

Крол се обърна към палача.

— Изтръгни му сърцето!

Палачът не се поколеба. Острият като бръснач нож проблесна над главата му.

Дванайсетте мъже гледаха сцената неподвижно, като хипнотизирани. Единствен Глас се подхилваше злорадо.

Ръката с ножа описа дъга във въздуха. При проникването на острието Арагон извика.

Ножът потрепваше, забит в дървения стълб над главата му.

Крол неволно направи крачка напред; челото му се сбръчка, устата му се отвори в почуда. Нещо не беше наред.

Палачът се дръпна встрани от осъдения. Ръката му бръкна под черната роба и извади деветмилиметров пистолет с мощен заглушител. Дебелото цилиндрично дуло се насочи към насъбраните зрители.