![Конспирацията „Моцарт“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/7/konspiraciyata-mocart-bg-download.jpg)
Конспирацията „Моцарт“ [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691988
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Конспирацията „Моцарт“ [bg]». Краткое содержание книги:
Глас продължи да обикаля от гост на гост. Никой не забеляза, когато дванайсетте мъже напуснаха балната зала дискретно и делово, без да привличат внимание. Всички те знаеха къде да отидат.
Ева ги проследи с поглед, докато излизаха един по един. За шест години, откакто живееше в къщата, наблюдаваше за седми път тази сцена. Или може би за осми? Все същото премерено, идеално синхронизирано изпълнение. Гостите едва ли щяха да забележат отсъствието на дванайсетте побелели мъже, а освен нея никой нямаше и най-малка представа накъде се бяха запътили. Нито пък какво щеше да се случи след малко. Когато и дванайсетте напуснаха залата, Крол и Глас размениха бързи погледи. Крол погледна часовника си. Изглеждаше доволен. Стана от мястото си и тръгна към вратата, а Глас го последва на няколко крачки зад него.
Ева отпи от шампанското си. Усещаше, че й прилошава.
Никой освен посветени не минаваше по тайния коридор, един от многото, които прорязваха огромната стара къща. Беше дълъг и зловещ, осветен от голи неонови тръби, с бели стени и циментов под. В края му имаше нещо като чакалня с дванайсет дървени стола и ниска масичка, върху която бяха поставени кана с вода и дузина стъклени чаши.
Дванайсетте мъже се събраха един по един, като само си кимваха мълчаливо един на друг. Емил Циглер се покашля и си наля чаша вода. Томас Блохвиц погледна часовника си, избърса капките пот от бледото си високо чело, извади инхалатор за астма и впръска един-два пъти в устата си. Петер Гингер крачеше напред-назад из помещението. Циглер го изгледа раздразнен.
— Не можеш ли да стоиш на едно място? — скастри го той.
Гингер послушно седна.
Нямаха какво особено да си кажат. Отношенията помежду им се основаваха не на приятелство, а на дълбоки общи бизнес интереси и поради това бяха по-силни от обичайната лоялност, по-силни и от любовта към парите. След като ритуалът приключеше, всеки щеше да си отиде откъдето бе дошъл, и известно време нямаше дори да се чуват помежду си. До следващия подобен случай. Никой от тях не можеше да каже отсега кога ще бъде той. Но сигналът щеше да бъде подаден, рано или късно. И те никога не го пропускаха. Решението не го вземаха те — стигаше им да знаят, че всяка такава среща заздравява още повече общите им бизнес интереси. Днешното събитие имаше особено значение, поне за някои от тях. То щеше да премахне една сериозна заплаха, която им бе причинила доста безсънни нощи през последните месеци.
Някои от мъжете вдигнаха глави, когато чуха стъпките, отекващи по празния коридор. Крол се появи на вратата. Глас застана зад него.
— Господа — каза тихо Крол. Устните му се бяха изкривили в тънка усмивка. — Мисля, че сме готови.
57
Бен и преди бе виждал тези каменни стени. Вече бяха проникнали дълбоко във вътрешността на къщата. Импозантният класически интериор беше останал зад тях. Напред се виждаше извитият коридор, по който Бен знаеше, че Оливър бе преминал преди близо година. Знаеше и накъде води.
Той поведе хората си по сводестия пасаж и положи ръка върху тежката дъбова врата в края му. Беше отключена. Той я бутна леко и влезе пръв.
Намираха се в нещо като висока галерия, от която долу, в ниското, се виждаше целият параклис.
В ушите му припряно избръмча гласът на Гардие: „Обектите напуснаха залата — каза той. — Допускам, че идват към вас. Нямам визуален контакт. Повтарям, идват към вас“.
През цветните витражи се процеждаше лунна светлина и хвърляше дълги сенки във вътрешността на храма. Каменните плочи на пода бяха сиви, без орнаменти. Полираните дървени пейки лъщяха меко в полумрака.
Устата на Бен беше пресъхнала, сърцето му биеше до пръсване. Не вярваше на очите си, но те както винаги не го лъжеха. Помещението, което се разкриваше под тях, не беше онова от видеоклипа на Оливър, а друго, напълно различно.
Той се огледа. Около тях нямаше никакви други врати освен онази, през която бяха влезли.
Усещаше с гърба си присъствието на О’Нийл и останалите зад него, погледите им върху себе си; сигурно се чудеха какво не е наред. Мозъкът му работеше на пълни обороти, но всички негови мисли само увеличаваха страховете му.
Крол и хората му се бяха отправили към съвсем различна част от къщата. Крол бе предвидил удара му и бе блъфирал. Онази Ева повторно му бе заложила капан и той бе паднал в него. Доставил им бе Арагон на тепсия. Нямаше време да поправи грешката си. И рискуваше живота на целия си екип.