Мъжът от Санкт Петербург [bg]

— Малко съм изморена от пътуването. Подай ми ръка.

Момичето й подаде ръка и заедно изкачиха стълбите до стаята на Лидия, където друга прислужница вече разопаковаше багажа й. В будоара й беше приготвена много топла вода. Лидия седна и каза:

— Сега излезте и двете. Ще разопаковате по-късно.

Прислужниците излязоха. Лидия разкопча палтото си, но нямаше сили да го свали. Мислеше за странното настроение на Шарлът. Тя беше почти жизнерадостна, макар че очевидно умът й бе зает от много неща. Лидия го разбра: това чувство й бе познато, беше го изпитвала. Така се чувстваш, когато си бил с Феликс. Усещаш, че животът е безкрайно интересен и изненадващ, че трябва да се свършат важни неща, че светът е пълен с багри, страст и промяна. Шарлът се беше видяла с него и вярваше, че той е в безопасност.

„Какво ще правя сега?“, запита се Лидия.

Съблече се бавно. Мина доста време, докато се измие и облече отново, не бързаше, искаше да се успокои. Чудеше се как ли Шарлът приема новината, че Феликс е неин баща. Очевидно много го харесваше. „Хората винаги го харесват — помисли си Лидия, — хората го обичат“. Откъде Шарлът бе намерила сили да изслуша новините, без да се срине?

Лидия реши, че ще е най-добре да се заеме с реда в къщата. Погледна се в огледалото, постара се да добие спокойно изражение и излезе. По стълбите срещна една прислужница с поднос с нарязана шунка, бъркани яйца, пресен хляб, мляко, кафе и грозде.

— За кого е храната? — попита я Лидия.

— За лейди Шарлът, милейди — отвърна прислужницата.

Лидия отмина. Шарлът дори не беше изгубила апетита си!

Влезе в утринния салон и поръча да извикат готвачката. Госпожа Роузи беше слаба, нервна жена, която никога не ядеше от прекрасните ястия, които приготвяше за работодателите си.

— Разбрах, че господин Томсън ще дойде за обяд, милейди, а господин Чърчил за вечеря.

Лидия обсъди с нея менюто и я отпрати. Защо, за бога, Шарлът бе поръчала такава обилна закуска в стаята си? И то толкова късно! В провинцията момичето обикновено ставаше рано и закусваше, преди тя да се е събудила.

Повика Причард и изготви плана за разположение на гостите на масата с негова помощ. Той й каза, че Алекс щял да се храни в стаята си до второ нареждане. Това леко променяше настаняването на трапезата: все още мъжете бяха твърде много, а в настоящата ситуация Лидия едва ли можеше да кани гости, за да изравни съотношението. Направи каквото можа и отпрати Причард.

Къде ли Шарлът бе срещнала Феликс? И защо беше толкова уверена, че няма да го заловят? Нима го беше скрила някъде? Дали не се беше маскирал до неузнаваемост?

Тя тръгна из стаята, гледаше картините, малките бронзови и златни орнаменти, писалището. Болеше я глава. Започна да преподрежда цветята в голямата ваза до прозореца и я събори. Позвъни на прислугата да дойде да почисти и излезе от салона.

Нервите й бяха много изпънати. Реши да вземе малко лауданум, но напоследък той не й помагаше както преди.