Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Засега това, което знаете, е близко до нищото, тъй като винаги ще се намерят поддръжници на всяка възможна алтернатива.
Квинтесец омърлушено кимна.
— Така изглежда. Ние сме разбрали за съществуването на Гея относително късно. Първоначално сме били прекалено заети да формираме Съюза, после да отблъснем Галактическата империя, сетне да намерим подходящата си роля като имперска провинция и да ограничим властта на вицекралете. Чак когато слабостта на Империята вече е станала достатъчно изявена, един от последните вицекрале — който тогава явно е бил под много занижен контрол от центъра — разбрал, че Гея съществува и успява да поддържа независимостта си от Сейшелската провинция и дори от самата Империя. Тя просто продължавала да се крепи изолирано и в тайна, така че за нея на практика не било известно нищо повече от онова, което се знае сега. Вицекралят решил да я превземе. Не разполагаме с подробности, но експедицията му се провалила и само няколко кораба се върнали обратно. В ония дни, разбира се, нито корабите били особено добри, нито пък са ги управлявали много свястно. Самият Сейшел се възрадвал на поражението на вицекраля, който бил смятан за имперски потисник, и разгромът довел почти до възстановяването на нашата независимост. Сейшелският съюз скъсал връзките си с Империята и сега все още празнуваме годишнината от това събитие като Ден на съюза. Кажи-речи единствено от благодарност сме оставили Гея сама на себе си за почти цяло столетие, но дошли времена, когато май сме се почувствали достатъчно силни, за да започнем да мислим за своя собствена малка експанзия. Защо да не превземем Гея? Защо поне не установим митнически съюз? Изпратили сме една флота и тя също била разбита. След това сме се самоограничили до откъслечни търговски опити — опити, които винаги завършвали неуспешно — Гея останала в абсолютна изолация и никога — доколкото ни е известно — не е направила и най-малък опит да търгува или общува с който и да е друг свят. Тя определено никога не е предприемала и най-слаби враждебни действия срещу когото и да било, в която и да е посока. И тогава…
Квинтесец докосна контролния панел на подлакътника на креслото си и включи осветлението. На светло лицето му придоби сардонично изражение и той продължи:
— Доколкото сте граждани на Фондацията, може би си спомняте за Мулето.
Тривайз се изчерви. За пет века съществувание Фондацията беше завоювана само веднъж. Завоеванието бе временно и не попречи сериозно на похода й към Втората империя, но положително никой, който не обичаше Фондацията и искаше да й посмачка фасона, не би пропуснал да спомене Мулето, единствения й завоевател. Напълно възможно бе, помисли си Тривайз, Квинтесец да е увеличил осветлението, за да види как ще смачка фасона на Фондацията.
— Да, ние от Фондацията помним Мулето — каза Тривайз.
— Мулето — продължи Квинтесец — управлявал известно време една империя, която била почти толкова; голяма, колкото е Федерацията, контролирана сега от вас. Той обаче не ни е управлявал. Оставил ни е на мира. Само веднъж минал през Сейшел. Ние сме подписали декларация за неутралитет и заявление за приятелство. Той не е поискал нищо повече. Били сме единствените от които не е поискал нищо повече, преди болестта му да го спре и да го накара да очаква смъртта. Виждате ли той не е бил неразумен човек. Не е използвал сила по безразсъден начин, не е бил кръвожаден и е управлявал хуманно.
— Само дето е бил завоевател — саркастично вметна Тривайз.
— Също като Фондацията — отвърна Квинтесец.
Съветникът нямаше готов отговор и раздразнено попита:
— Можете ли да ни кажете още нещо за Гея?
— Само едно заявление, което направил Мулето. Според описанието на историческата среща между него и Калло, президента на Съюза, Мулето се подписал със заврънкулки под документа и казал: „Според този договор за ваш късмет вие сте неутрални и спрямо Гея. Дори аз не бих се приближил до Гея.“