Колекционерите [The Collectors - bg]

49

Анабел и Кейлъб крачеха по един от многобройните коридори на сградата „Джеферсън“. Тя беше облечена с червена, дълга до коленете пола, черен жакет и бежова блузка. Беше спокойна и съсредоточена като истинска професионалистка. За разлика от нея Кейлъб изглеждаше готов да си пререже вените.

— Искам да бъдеш тъжен и депресиран, нищо повече — успокояваше го тя.

— Това не би трябвало да е трудно, защото наистина съм тъжен и депресиран! — нервно отвърна той.

Анабел спря пред вратата на шефа на охраната и окачи на носа си очилата, които висяха на тънка верижка на шията й.

— Сигурна ли си, че ще се получи? — неспокойно прошепна Кейлъб.

— При тези неща съм сигурна само когато номерът мине.

— Страхотно, няма що!

Минута по-късно вече седяха пред бюрото на шефа на охраната. Кейлъб мълчеше и гледаше обувките си, предоставил цялата инициатива на Анабел.

— Аз съм психолог и съм поела ангажимент за възстановяване на психическото му състояние — довърши обясненията си младата жена.

— И твърдите, че има проблем с влизането в хранилището? — учудено я изгледа шефът на охраната.

— Точно така. Ако не сте забравили, там той откри тялото на свой колега и близък приятел. При нормални обстоятелства винаги му е било приятно да работи в хранилището, правил го е години наред… — Стрелна с очи Кейлъб, който изпусна тежка въздишка и попи очите си с кърпичка. — Но внезапно мястото на приятните му спомени се превръща в източник на дълбока тъга и дори ужас.

Очите на началника пробягаха по сгърченото лице на Кейлъб.

— Явно ви е било много тежко, мистър Шоу — съчувствено промърмори той.

Ръцете на младия мъж трепереха толкова силно, че Анабел се протегна и ги стисна между дланите си.

— Наричайте го Кейлъб, моля, тук всички сме приятели — окуражително подхвърли тя и отправи многозначителен поглед към човека зад бюрото. В същото време пръстите й стегнаха в желязна хватка китката на партньора й.

— Ами да, всички тук сме приятели — сковано повтори шефът. — Но какво общо с това има моят отдел?

— Искам да покажа на Кейлъб записи от читалнята. Да види как хората влизат и излизат, да му покажа хранилището в нормален вид, както е било винаги досега. Надявам се така да му помогна да възстанови предишните си представи и да върне позитивната си нагласа към тази част от работното си място.

— Не знам дали мога да разреша това — поклати глава шефът на охраната. — Молбата ви е твърде необичайна.

Кейлъб се надигна с очевидното намерение да напусне стаята, но леденият поглед на Анабел го спря.

— Цялата ситуация е необичайна — въздъхна тя. — Но аз съм убедена, че ще направите всичко възможно, за да помогнете на колегата си да се върне към нормалния живот.

— Естествено, но…

— Удобно ли е да ни ги покажете още сега? — прекъсна го тя и хвърли свиреп поглед към Кейлъб, който все още стоеше полуизправен. — Сам виждате колко е отчаян.

Кейлъб рухна на стола.

Очите на Анабел огледаха униформата на шефа и се спряха върху табелката с името му.