![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
— Вижте, Дейл… Нали мога да ви наричам Дейл?
— Разбира се.
— И така, Дейл, обърнете внимание на облеклото ми… Очите му пробягаха по стройната й фигура и той кимна.
— Да, добре…
— Полата ми е червена — един позитивен и вдъхновяващ цвят, Дейл. В същото време жакетът ми е черен, което означава обратното, а блузата ми е неутрален бежов цвят. Всичко това означава, че съм изминала едва половината път към възстановяването на нормалното състояние на този човек. За да измина и другата половина, се нуждая от вашата помощ, Дейл. Искам Кейлъб да ме вижда изцяло в червено. Сигурна съм, че и вие го искате, затова нека го направим! — В погледа, който му отправи, се четяха одобрение и надежда. — Знам, че сте на моя страна, Дейл!
Шефът се извърна към сломения Кейлъб, помълча малко, после кимна.
— Добре, отивам да донеса лентите.
— Държа се много професионално! — похвали я Кейлъб, след като човекът напусна стаята.
— Много ти благодаря — напрегнато отвърна тя.
Кейлъб я изчака да добави още нещо, после тръсна глава.
— Ама и аз се представям добре, а?
— Наистина ли мислиш така? — изгледа го с недоверие тя.
Няколко часа по-късно двамата уморено се облегнаха в креслата. Бяха изгледали всички записи от часовете преди и след смъртта на Дехейвън.
— Нищо особено — отбеляза Кейлъб. — Това е нормалният поток посетители, в който не виждам нищо необичайно.
Анабел върна лентата, натисна бутона за спиране и попита:
— Кой е този?
— Кевин Филипс, временно изпълняващ длъжността началник-отдел след смъртта на Джонатан. Идва да ме разпита. А онзи там е Оливър, който се прави на немски учен.
— Браво на него — усмихна се с уважение Анабел. — Наистина е добър.
Прехвърлиха няколко кадъра, после Кейлъб посочи с пръст.
— Тук получавам писмото, с което ме определят за изпълнител на литературното наследство на Джонатан. — Наведе се, опипа корема си и учудено добави: — Наистина ли съм толкова дебел?
— Кой ти изпрати писмото?
— Кевин Филипс.
Анабел мълчаливо изгледа кадрите, на които Кейлъб се спъва и чупи очилата си.
— Обикновено не съм толкова несръчен — отбеляза той. — Но ако не беше Джуъл Инглиш, която ми услужи с очилата си, нямаше да мога да прочета проклетото писмо.
— Това го разбирам, но защо ги сменя?
— Моля?
— Не ти предлага очилата, които ползва, а вади други от чантата си — поясни Анабел, върна лентата и подхвърли: — Ето, гледай… Всъщност прави го много добре. От нея би излязъл добър „механик“… Искам да кажа, че има много сръчни пръсти.
Кейлъб гледаше с огромна изненада как Джуъл Инглиш скрива едните очила с дланта си и ловко вади другите от чантата си.
— Не знам, сигурно са били с различен диоптър — сви рамене той. — Но бяха добри и аз с лекота прочетох писмото.
— Коя е тази Джуъл Инглиш?
— О, тя е възрастна дама, която е луда по книгите и е редовен посетител на библиотеката.
— Защо тогава ръцете й се движат като на дилър на блекджек от Вегас? — замислено каза Анабел.
50
Настанил се удобно в малката къщичка, Стоун обмисляше разговора си с Мерилин Бихан. Нямаше причини да се съмнява, че огорчената жена му беше казала истината, което означаваше, че самият той бе допуснал грешка. Корнилиъс Бихан не беше убил нито Джонатан Дехейвън, нито Боб Брадли. Вероятно случайно индустриалецът беше открил как е бил убит нещастният библиотекар и това бе довело до собственото му ликвидиране. Следователно важно беше да разбере кой друг би имал полза от смъртта на Дехейвън, а и от тази на Брадли? За да добие представа за общата картина, трябваше час по-скоро да получи отговор на този въпрос.
— Оливър?
Вдигна глава и видя Милтън, който надничаше през вратата.
— Извинявай — промърмори приятелят му. — Почуках, но ти не ме чу.
— Бях се замислил нещо.
Както обикновено Милтън носеше лаптопа си и някакво куфарче. Остави ги на масата, щракна ключалките и извади тънка папка.
— Тук е всичко, което успях да открия за служителите на Брадли.
Стоун разтвори папката и потъна в четене. Вътре имаше множество документи за политическата кариера на Брадли, включително като председател на Комисията по разузнаване към Камарата на представителите.
— Този човек е бил способен политик, осъществил е мащабни реформи в областта на разузнаването — каза Милтън.
— И за награда са го убили — мрачно добави Стоун и се зае да разглежда снимките на кабинета му в сградата на Капитолия и на колегите му в комисията. Анабел и Кейлъб се появиха малко след като приключи, и той им разказа за разговора си с Мерилин Бихан.