Малък свят (Академичен романс)

Целият академичен свят е в непрекъснато движение. Половината от пасажерите на трансатлантическите полети в наше време са университетски преподаватели. Багажът им е по-тежък от средно статистическия, защото в гардероба си трябва да имат и официални дрехи, и дрехи за свободното време, дрехи за посещения на лекции и дрехи за ходене на плаж или по музеите, в Шлос, Дуомо, Фолк Вилидж. Защото това е атракцията в програмата на конференциите, по този начин работата се превръща в игра, в комбинация от професионализъм и туризъм, и всичко това на нечия чужда сметка. Напиши доклад и виж света! Аз съм Джейн Остин — отлети с мен! Или Шекспир, Т. С. Елиът, Хазлит. Билети за разходка, моля, за разходка с джъмбо джет. Фиууууууууууу!

Въздухът е изпълнен с гласовете на тези бъбрещи учени, с техните въпроси, оплаквания, съвети и анекдоти. Коя авиолиния предпочитате? Колко звезден е хотелът? Защо няма климатик в залата за заседания? Не яжте салатите, тук използват човешки тор. „Лейкър“ за евтини, но терминалът им в Лос Анджелис е мизерен. Швейцарските авиолинии предлагат отлична храна. „Кати Пасифик“ сервират безплатно напитки в икономичната класа. „Пан Америкън“ никога не си спазват разписанието, макар че Югославските авиолинии ги надминават (тяхната абревиатура на шега се превежда като „майтап с разписанието“27). Сред международните компании, Куантас имат най-добра репутация по отношение безопасността на полета, а Коломбия — най-лошата — един от всеки три полети никога не достига до целта на полета си (е, добре, де, леко преувеличаваме). При всеки полет на Ел Ал пътуват трима служители от тайните служби с пистолети, скрити в куфарчетата им, тренирани да стрелят по всеки, който има вид на терорист, затова, като вадите нещо от вътрешния си джоб, правете го бавно и се усмихвайте. Знаете ли вица за ирландеца, дето се опитал да отвлече самолет в посока към Дъблин? Е, самолетът натам си и летял. Фиуууууууууууууууууууу!

Отвличането на самолет е само един от рисковете на съвременното пътуване. Всяко лято възниква по някой проблем в авиолиниите — стачка на френските авиоконтрольори, нарочно забавяне на обслужването от служителите по обработка на багажа, война в Близкия изток. Тази година това е свалянето от полет на старите DC-10 в световен мащаб след катастрофата на чикагското летище О’Хеър на 25 май, когато двигателят на един от тези самолети изпадна при отлитане и после самолетът рухна на земята, като уби всички до един на борда. Последната записана дума на пилота била псувня. Неприлични думи използват и пътниците, докато геройски се борят по гишетата на пътническите агенции да прехвърлят билетите си към аеролинии, които разполагат с Боинг 747 и Локхид Трайстар; или когато ги принудят да се съгласят на място в някой бавен раздрънкан DC-8 — без прожекция на филми и със запушени тоалетни, който лети за Европа през Нюфаундленд и Рейкявик. Много конфериращи това лято пристигат до местоназначението си доста по-уморени от обикновено, обезводнени и изтормозени; и затихващият звук на вече изключените двигатели — фиууу — е сладка музика за техните уши, но разговорите им не намаляват, тяхната нужда от информация е ненаситна.