Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
Дали сега изглеждаше по-добре?
Навярно не.
Тя поклати отчаяно глава и после излезе от стаята.
На обяда се чувстваше като повлекана.
В единия край на парадната зала на няколко маси бяха подредени блюда от китайски порцелан и кристални чаши.
Руди беше със смокинг. Закопчаната му догоре яка и голямата черна вратовръзка под яката само още повече подчертаваха големия му, издут като корабно платно, нос.
Шарлот бе избрала да носи розова рокля, която, както обикновено, въобще не си подхождаше с яркия цвят на оранжевата й коса. Въпреки това тя сияеше, когато забавляваше знатните гости около масата.
Никоу нареди на Пейдж да седне на неговата маса, до две невъзмутимо смеещи се принцеси и техните изпълнени с достойнство, царствени родители. Едното семейство бе от Скандинавия, а принцесата бе красива блондинка с дълги крака и къса разкроена рокля. Казваше се Грета.
Другата принцеса бе Наталия, от Източна Европа. Тя бе стройна брюнетка с дълбок, привлекателен глас.
И, разбира се, и двете бяха блестящи.
Всички, освен Пейдж, изглеждаха очаровани от тях. Никоу, в тъмния си костюм, който още повече подчертаваше прекрасната му руса коса, обърна внимание първо на едната, а после на другата принцеса. От време на време очите му се спираха върху Пейдж. Ако не го познаваше по-добре, би си помислила, че тези погледи я окуражаваха. Тя просто се усмихваше мило, сякаш се забавляваше. Без значение колко я болеше отвътре.
О, ако можеше да се бори за вниманието на Никоу с тези очарователни принцеси!
Сюзън бе на върха на своята слава. На нейната маса седяха не само принцесите с техните родители, но така също и братята им. Всеки мъж я изпиваше с очи — и тя явно осъзнаваше това.
Даже Алфред бе домакинът на една маса. Присъщата му резервираност бе изчезнала, докато той разговаряше с благородниците на своята маса. Едуард бе настанен на същата маса, но Алфред не го остави и дума да промълви. Това не бе добре за превъзбуденото его на начумерената сребърна лисица, помисли си Пейдж.
Към края на обяда, който заплашваше да продължи безкрайно, Пейдж набързо се извини и стана от масата. Видя, че погледът на Никоу я последва, когато напускаше стаята, но не забави крачка — не, докато почти не се сблъска с един чужденец пред вратата.
— Извинете — отстъпи тя назад.
— Няма проблем — каза мъжът. На Пейдж й отне малко време, за да разбере какво точно й казваше чужденецът. Свикнала да слуша американски английски, въпреки че тук често го говореха с френски акцент, тя трябваше да се замисли за значението на думите. Гласните звукове на мъжа звучаха, сякаш бяха попаднали в електрически миксер и бяха разбити на пюре.
— Виждам, че вече се познавате — се обади зад нея дълбок глас, който й се стори познат. Пейдж се обърна и видя Никоу. Той затвори зад себе си огромната дървена врата на Парадната зала, после се облегна на стената до огромен пейзаж на замръзналата през зимата река Арджънт. Скръсти ръце на гърдите си и се усмихна.
— Не точно — изрече чужденецът на своя странен английски език. Беше млад, набит мъж, с много късо подстригана коса и предизвикателно издадена напред челюст. Малките му очички огледаха Пейдж от главата до петите, сякаш я преценяваха, което я караше да се чувства неудобно в негово присъствие.
— Пейдж — каза Никоу, — това е Джордж Елкинс. Той е началникът на временно наетата охрана в замъка за бала. Той ще се погрижи за спокойствието на посетителите.
— О, чудесно — изрече тя, преди да размисли върху думите му. — Вие не се вслушвате в желанията на подчинените си, но ще пуснете срещу тях жандармерията, ако се осмелят да изразят своето мнение.
Отпуснатата поза на Никоу изчезна незабавно. Широките му рамена под тъмния костюм се стегнаха като леда на замръзналата Арджънт, а и погледът му не бе по-топъл.
— Не пускам никой срещу никого. Просто искам да съм сигурен, че няма да имаме неприятности.
— Няма да имаме неприятности, ако покажете на поданиците си, че вземате присърце техните чувства. Само така те ще спрат да слушат Едуард.
Пейдж осъзна, че бе почти на пръст разстояние от ядосания принц. Беше толкова близо до него, че усещаше топлината, която се излъчваше от тялото му под елегантните дрехи. Мирисът на есенни листа и цитрусови плодове замая главата й, и без това вече бе замаяна от чашата вино, която изпи на обяд. Тя бе извила главата си нагоре, за да погледне гневно в лицето му. Усети, че брадичката й бе също толкова предизвикателно вирната напред, колкото и неговата.