Избрах теб

— Ще махнеш ли първо тази риза? Приятно ми е да гледам гърдите ти.

— Наистина ли?

Не беше първата жена, която се възхищаваше от тялото му, но въпреки това той се почувства необяснимо доволен.

Той захвърли вратовръзката си върху една възглавница. Поясът му я последва. Без да помръдва очи от Фийб, Дан махна ониксовите си копчета за ръкавели и свали ризата си.

Очите й се плъзгаха по него и той се почувства още по-добре.

— Твой ред е — напомни й.

Тя свали още по-надолу роклята си, но спря точно там, където започваше интересното. После му отправи онзи палав поглед, който той обичаше.

— Колко е лимитът на кредитната ти карта?

— Престани да се притесняваш за лимита и започни да се притесняваш дали въобще ще можеш да вървиш, когато свърша с теб.

— Треперя, господин Кораво момче.

Тя нацупи долната си устна и изпъчи гърди. После свали черната прилепнала рокля сантиметър по сантиметър като минаваше върху закръглените хълбоци и добре оформените бедра. Изпълнението й беше толкова секси, че той имаше чувството, че ще избухне още преди да я е докоснал. Още преди тя да измъкне краката си във високи обувки от купчината мрежа и ленти, той видя, че не го е излъгала за бельото.

Бяха останали само чифт черни чорапи и обувки с висок ток. Тя беше буйна и палава, освен това беше негова за цялата нощ.

Искаше му се да докосва с ръце всеки сантиметър от тялото й, но за да го направи, трябваше да стане и да изгуби тази прекрасна гледка. Затова остана на мястото си, галеше я с очи и плъзгаше поглед по тези невероятни крака.

Секундите отминаваха, мълчанието се проточваше. Колебанието й се завърна. Защо не казва нищо? Колкото повече мълчеше той, толкова по-сигурна ставаше тя, че нещо в нея не е наред. Преди това кипеше от самоувереност, но сега си припомни, че няма нищо общо с кльощавите модели. Бедрата й не бяха достатъчно слаби, хълбоците й бяха твърде закръглени, а стомахът й беше наистина плосък само веднъж, когато караше грип. Той сякаш въобще нямаше намерение да проговори и тя се наведе, за да сграбчи роклята си.

Той веднага скочи на крака с чело, сбърчено от загриженост.

— Фийб, скъпа, нали знаеш, че се шегувах за проститутката?

Той издърпа роклята от ръцете й и я прегърна.

Гърдите му бяха топли. Тя притисна лице до стегнатите му мускули. Умът й говореше, че тя не е в безопасност в прегръдките му, но сърцето й се чувстваше като че ли е открило своя дом.

— Кажи ми какво има. Твърде много ли се шегувах? Знаеш, че не исках да те наранявам.

Можеше да се скрие зад предишното си флиртуваме или да бъде откровена.

— Притеснявам се като ме гледаш така.

— Как?

— Знам, че трябва да сваля четири-пет килограма, но не мога да пазя диети, а ти си свикнал с по-слаби жени. Валери е…

— Какво общо има Валери с това?

— Тя е кльощава, а аз съм малко… аз съм дебела!

— О, Боже! Предавам се. Наистина се предавам. — Той мърмореше и я галеше, а кожата на слепоочието й помръдваше от движението на устните му. — Много жени се чувстват несигурни, заради телата си. Знам, че трябва да бъда мил и да проявявам разбиране по този въпрос. Но, Фийб, скъпа, това че ти се притесняваш, да не би да си твърде дебела е същото, както ако някой милионер се притеснява, че парите му са твърде зелени.