Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— Как се качваше отборът, които напусна Балтимор? — попита тя.
— Колтс.
— Точно така. Откакто Колтс са си заминали, Балтимор си умира за друг отбор. Ами Орландо. — Върху лицето й се разля чисто блаженство. — Онези мъже са най-големите симпатяги на света. Миналата седмица, когато разговаряхме, те ми подариха страшно сладка малка писалка със златни миши уши. — Тя изписка тихо и въздъхна от удоволствие. — О, просто съм влюбена в Орландо. Техният стадион е точно до Дисни.
Кийн беше смаян.
— Ето, виждаш ли, че знам как да правя грубичките стъпки. — Тя махна салфетката от скута си и се изправи. — Моля да ме извините, господа, но трябва да отида в тоалетната. Рони, бъди любезен с Джейсън, докато ме няма. Получи всичко, което искаше и можеш да си позволиш да бъдеш снизходителен.
Всички очи бяха залепнали за нея, докато излизаше. Вратата се затвори.
Дан изпитваше желание да стане и да я аплодира. В този момента той осъзна, че без съмнение не иска да се ожени за Шейрън Андърсън и усети как от плещите му се смъкна огромен товар.
Фийб изпълваше сърцето му, не Шейрън. Щеше да му се наложи да премисли всичко отново. Бъдещето, в което беше толкова сигурен, сега му изглеждаше неясно — факт, който би трябвало да го потиска. Вместо това почувства вълна от възторг.
Джейсън хвърли салфетката си на масата и скочи на крака, после се обърна към Дан.
— Мислех, че сме приятели! Какво, по дяволите, става тук?
Дан прикри въодушевлението си с повдигане на рамене.
— Това е работа на администрацията. Там не се бъркам.
— Даже и когато отборът ти може да се окаже с проклетите миши уши върху шлемовете!
Дан остави чашката с кафе, после нарочно попи със салфетката устните си.
— Като се има предвид миналото й, мисля, че Балтимор е по-вероятния избор. По-близо е до Манхатън.
Джейсън насочи гнева си към Рон.
— Всичко това е твоя работа, МакДърмит! Ти си манипулирал проклетата малоумница. Боже мили, ти я водиш за проклетия нос!
Усмивката на Рон откри зъбите на мъничка акула.
— Направих каквото трябваше, Кийн. Ти ни прекарваш от години, и аз най-после намерих начин да те спра. Бърт никога не би помислил да премести отбора, но Фийб няма неговото усещане за традицията, така че беше доста лесно да я убедя да погледне и на други места. Тя има чудесни познанства, както знаеш, а аз не се интересувам как ги е придобила. Веднъж говори с Тръмп. Друг път с Дисни. Те й обещаха ниски наеми, големи проценти от печалбите. Те ще поемат разходите за охраната. Осъзнавам, че така оставаш с празен стадион, но Беърс сигурно…
— Майната им на Беърс! — кресна Кийн. — Да не мислиш, че искам МакКаски да ми диша във врата!
Очите му преминаха от Рон върху Дан, после се върнаха обратно. След това се присвиха подозрително. Той се обърна към адвоката си.
— Остани отвън и задръж Фийб, ако се върне. О’Брайън набери ми Тръмп.
Дан забеляза уплахата, която проблесна в очите на Рон и не можа да потисне собствената си тревога.
Ти направи каквото можа, Фийб. За съжаление Кийн не се лъжеше толкова лесно, колкото него.
В стаята се възцари неловко мълчание, докато мъжете изчакваха телефонния разговор. О’Брайън каза нещо приглушено в слушалката, после я подаде на работодателя си.
Кийн заговори с фалшиво дружелюбие.
— Доналд, обажда се Джейсън Кийн. Извинявай, че те притеснявам извън работа, но проследявам един интересен слух. — Той отиде до камината. — Тук се говори, че се каниш да строиш стадион на твоята земя в Уест Сайд. Ако е вярно, тази работа може да ме заинтересува и да се включа. В случай, че си си подсигурил отбор.
Той стисна по-здраво слушалката, докато от другата страна говореха.
— Така ли? Не, разбирам те. Мислех, че може би Джетс… Наистина ли? Е, случват се такива неща. Да, наистина. О, сигурно.
Последва дълга пауза.
— Ще го направя. Разбира се. И на мен ми беше приятно да поговорим.
Когато затвори с трясък телефона, лицето му беше посивяло.
— Този мръсник иска Старс. Каза ми, че е обещал на Фийб ложа от розов мрамор. Подлецът дори имаше наглостта да се смее.
В стаята се възцари тишина. Рон прочисти гърлото си.
— Искаш ли да взема имената на хората от Орландо и Балтимор, с които тя е говорила?
— Не си прави труда — тросна се той.
Дан имаше чувството, че вижда как се въртят колелцата в добре смазания мозък на Кийн.
— Дан, помня, че се възхищаваше от онзи мой стар стик за голф. Твой е, ако махнеш оттук Фийб.
— Винаги ми е приятно да помогна на приятел — каза бавно Дан.
— А ти — Кийн мушна пръста си в Рон, — ти няма да мърдаш никъде, докато не съставим новия договор.