Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Когато свърши, тя замлъкна, а мускулите й пищяха от напрежение, докато изчакваше Дан да възприеме факта, че той е мъжът, с когото тя е избрала да прекъсне годините на въздържание. Той не й беше обещавал нищо, но тя му позволяваше да узнае какво означава за нея. Никога не беше рискувала толкова много.
Седеше замръзнала на ръба на леглото и гледаше как той става от креслото и се приближава до нея. Усети потиснатата му ярост в напрегнатите мускули на врата му, но в същото време съчувствието в очите му й даваше да разбере, че тази ярост не е насочена към нея.
Той я взе в прегръдките си и когато заговори, гласът му беше изпълнен с чувства.
— Толкова съжалявам, скъпа. Толкова съжалявам.
Той наведе глава и започна да я целува и тя почувства изцелението при докосването на устните му. В този миг й се искаше да му каже, че го обича, но целувката му ставаше все по-страстна и той започна да я гали. Не след дълго разумът й се изплъзна, докато тялото му прогонваше сенките на миналото.
Когато той я откара вкъщи, вече беше около три часа. Беше облякла роклята си, анцуга му и мантото си. След хаоса от чувства през тази нощ тя се чувстваше успокоена, а и той и изглеждаше поотпуснат.
— Утре ще бъдеш изтощен — каза тя и се облегна на него.
— Нямам нужда от много сън. Дори и когато бях малък, се измъквах от леглото и изчезвах навън.
— Ах, ти разбойник…
— Бях упорит, малък негодник. Майка ми ме напердашваше, ако ме откриеше, но колкото и да ме биеше, аз продължавах да го правя.
Той говореше спокойно, но тя повдигна леко глава към него.
— Майка ти те е биела?
Един малък мускул на лицето му започна да се стяга.
— Не може да се каже, че родителите ми ме отглеждаха според съвременните методи за възпитание на деца. Бяха необразовани хора. Били са на по-малко от двайсет, когато им се наложило да се оженят. И на двамата им е било доста неприятно, че са се накиснали с бебе.
— Съжалявам.
— Няма защо да гледаш толкова тъжно. Когато пораснах, стана по-добре. Баща ми истински се гордееше с мен, щом започнах да играя футбол.
В нея припламна гняв към бащата, който е имал нужда от таблото с точки, за да прояви любовта си.
— Ами майка ти?
— Беше алкохоличка. През добрите си дни и тя се гордееше с мен. И двамата загинаха в автомобилна катастрофа, когато бях първа година в колежа.
Тя осъзнаваше колко много му струва това признание, затова остана смълчана, за да му даде възможност да й разкаже нещата от своя гледна точка.
— Ако искаш да знаеш истината, имах чувството, че съм ги загубил дълго преди това. Странно. Преди около два месеца един мъж ме следеше.
Той й разказа за Рей Хардести, отстранения от отбора играч, и за очевидното желание на баща му да си отмъсти на Дан.
— Оттогава не съм виждал Хардести, затова предполагам, че се е вразумил. Но когато притиснах този мъж до микробуса му, имах чувството, че отново се взирам в очите на моя старец. Очевидно Хардести не е успял да направи нищо от себе си и е живял своя живот чрез сина си. Той не тъгуваше за Рей. Той тъгуваше за себе си. Това е гадно.
Тя потръпна от мисълта, че някой е преследвал Дан. Гласът му стана дрезгав.
— Ето защо… Трудно е да се обясни, но семейството е нещо важно за мен. Истинско семейство с деца и родители, които се обичат.
— Затова ли пропадна бракът ти?
— Вал въобще не се интересуваше от деца. Не я обвинявам, затова че нещата не потръгнаха, нали разбираш. Аз самият трябваше да реша какво искам още преди да се оженя за нея. Тя все казваше, че завиждам на кариерата й, но съвсем не беше така. Себеотрицанието, което Вал проявяваше в работата си, беше сред нещата, които най-много харесвах в нея. Но исках тя да обича и семейството си. Затова не мога да си позволя да направя отново подобна грешка с някоя жена. Не искам децата ми да имат родители като моите. Не искам да бъда бащата, който ще кара детето си да чувства, че му е необходим тъчдаун, за да получи обич. Освен това, искам да имат истинска майка.
Тя го наблюдаваше, докато той завиваше по алеята към дома й. Опитваше се да разбере какво е имал предвид. Дали просто споделяше миналото си с нея, защото тя му беше разказала за своето, или в този разговор имаше някакъв по-дълбок смисъл? Но близостта им беше твърде нова и крехка, за да го попита.
Той й помогна да слезе от колата, а когато стигнаха до вратата на дома й, целуна челото й, после и устните й. Изминаха дълги минути, преди да се разделят.
— Ще ми липсваш.
— Виждаме се всеки ден.
— Знам, но не е същото. — Той махна кичур коса от лицето й. — През остатъка от седмицата ще бъда доста зает, защото трябва да се подготвяме за мача с Билс, затова не си мисли нищо, ако не успея да мина оттук.