Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— Ти ме гледаше.
— Така е, но вече ще знам. Затварям си очите.
Той повдигна с длани гърдите й и се наведе над тях.
По тялото й хукнаха поточета от удоволствие, горещи и бълбукащи. Несигурността й се стопи, когато се притисна по-силно до него.
Не знаеше как са стигнали до леглото и какво е станало с обувките й, само усети, че сега той я слага върху мекото карирано одеяло. Тя се загледа в него, докато той сваляше останалите си дрехи, след това легна до нея.
— Чорапите са все още на мен.
— Знам.
Той прокара ръка по черния найлон и после по голата й кожа. Виждаше се, че чорапите го възбуждат.
— Свий колене и поотмести краката си, мила.
Тя го направи.
— Отново гледаш.
Тя погледна към главата му.
— Тук си също толкова красива, колкото и на всяко друго място.
Тя едва дишаше, докато той я докосваше и гледаше. Понякога целуваше бедрата й и промърморваше нещо до кожата й.
После усети не един пръст, а два. Знаеше, че я наблюдава. Чу възторга му от страстта й.
— Не — ахна тя, почти неспособна да говори. — Не. Искам те!
— Наистина ли, мила?
— Да, аз…
Тези пръсти! Той нямаше срам.
Дан се разсмя с пъклен смях, земен и похотлив.
— Отпусни се, скъпа…
Нищо на света не можеше да я накара да му каже да спре.
Тя полетя в пространството, достигна слънцето, после отново падна на земята. И той беше там, за да я поеме.
Премина доста време, преди тя да отвори очи.
— Не можах да те дочакам — прошепна тя.
— Аз не ти позволих — каза той и се намести върху нея.
В един миг тя се дръпна и той замръзна.
— Наранявам ли те?
— Не — отвърна тя и отново потръпна.
Той се засмя. Тялото й беше негово. Сам беше спечелил битката. Всеки сантиметър му принадлежеше и можеше да вземе толкова, колкото пожелае. Можеше да й покаже властта на силата, толкова по-голяма от нейната. Да я използва безсрамно. Чувствено. Да я накара да вика от удоволствие.
Целият беше потен, но още не можеше да й се насити.
Не беше достатъчно! Искаше повече. Повече от плътта й. Душата й.
Тя извика тихо и нещо в него се разплете, нещо, което трябваше да остане свито и непокътнато. Изплашен от инстинкти, развити още през детството, инстинкти, които го предупреждаваха да се страхува от парещата, непоносима болка на нежните чувства, той я завъртя като парцалена кукла. Косата й беше покрила възглавницата като златиста мрежа. Този път не можеше да я изпрати през върховете сама.
Лицето й беше скрито и той нямаше причина за тази всепоглъщаща нежност, за тези топли чувства, от които му се приискваше да завие.
Той я завъртя към себе си, за да вижда нежното й красиво лице, поруменелите бузи, устните й. Притисна я силно и стисна очи, като преграда срещу чувствата, на които отказваше да даде име.
8.
Дан прекоси спалнята, без да се притеснява от голотата си. Фийб лежеше в леглото и гледаше множеството белези по тялото му, замислена за множеството удари, които е поело през живота си. Той извади от гардероба бял хавлиен халат и го облече.
— Трябва да поговорим, Фийб.
Никога не го беше виждала толкова сериозен, затова започнаха да я заливат спомени за случилото се в хотела в Портланд, когато се любиха за пръв път.
Той се приближи до леглото и седна, загледан във Фийб.
— Опасявам се, че и двамата се поувлякохме. Аз не използвах нищо.
Тя го изгледа неразбиращо.
— Не знам какво ми стана. Никога не съм бил толкова небрежен, дори и като хлапак.
Внезапно тя го разбра и в нея се появи едно необяснимо разочарование от факта, че вероятността тя да забременее го притеснява толкова много.
— Няма защо да се тревожиш. Вземам хапчета.
Той никога нямаше да узнае колко скоро беше започнала да го прави, точно след нощта в самолета.
— Сега сме деветдесетте. Притеснявам се и за други неща, освен контрола на раждаемостта. От години не съм бил с друга жена, освен Валери, а и договорът ми със Старс изисква редовни прегледи. Знам, че съм здрав. — Той я погледна в очите. — Но не съм сигурен за теб.
Тя се вторачи в него.
— Ти си поживяла доста — продължи той тихо. — Не те осъждам. Просто искам да знам доколко си била внимателна и колко време е минало от последната ти кръвна проба.
Тя най-после разбра за какво й говори. Как можеше да обясни на този светски мъж, че по времето, когато тя спа за последен път с друг мъж, СПИН не беше сериозен проблем?