Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— Обичам около мен да има неща от вън.
Той съблече смокинга си и разхлаби вратовръзката си, докато вървеше по килима към камината. Краищата й се поклащаха на врата му, когато се наведе, за да запали огъня. Свърши с това, сложи паравана и се изправи.
— Няма ли да свалиш мантото си?
Сигурно беше в резултат от седмиците, през които носеше перли и прибрана коса, но просто не искаше да стои пред него в тази вулгарна рокля, която беше използвала, за да обезоръжи Джейсън Кийн. Не и когато бяха обградени от уюта на тази прекрасна стара къща.
— Все още ми е малко студено.
Дори и да знаеше, че тя лъже, той не го показа.
— Аз ще пия бира. Искаш ли нещо за сгряване? Кафе? Чай?
— Не, благодаря.
Той отиде в кухнята, а тя свали мантото си и го замени с анцуга, оставен на кушетката. Усети свежата миризма на прах за пране, заедно с още някакъв аромат, който не можеше да определи, но който несъмнено беше на Дан Кейлбоу. Тъкмо седна на единия край на кушетката и той се върна в стаята, с бутилка бира в ръка.
Дан седна на другия край, облегна се и метна стъпалото на единия крак върху коляното на другия.
— Двамата с Рон ставате все по-добри в залагането на капани. Тази вечер го изиграхте още по-добре, отколкото в моя случай. Между другото, признавам, че ти беше права за Рон, а аз сгреших.
— Благодаря.
— Ще призная дори, че може би донякъде беше права, че играчите бяха прекалено напрегнати в началото на сезона.
— Само донякъде?
— До голяма степен — отстъпи той. — Но това не означава, че няма да ми бъде приятно да изживея остатъка от живота си, без да слушам повече речи за голи футболисти. — Той потръпна. — Мислиш ли, че ще може вие двамата с Рон да ми кажете за следващия си капан предварително? Надявам се, осъзнаваш, че тази вечер едва не се хвърлих в ръкопашен бой, само че не съм сигурен кого точно щях да сграбча — Кийн или теб.
— Най-вероятно Кийн. Въпреки че много викаш, не мога да си представя, че ще удариш жена.
— Забравяш Валери.
— Трябва да я запознаеш с Джейсън. Те са идеални един за друг.
— Откъде знаеш?
— Инстинктивно. Този мъж би се наслаждавал на всяка извратена игричка, която тя успее да измисли.
— Не знам. Някой от тях…
— Няма значение. Имам слаб стомах.
Дан й беше казал, че вече не се среща с Валери, но когато си ги представяше двамата, имаше чувството, че в нея се забиват множество малки шипове и затова гласът й прозвуча по-остро, отколкото й се искаше.
— След като си бил женен за извратена дама от Конгреса, другите жени сигурно ти се струват безинтересни.
Той въздъхна.
— Решила си да се скараш с мен, нали?
— Няма нищо такова.
— Има. А аз нямам настроение за борба. — Той свали краката си и остави бирената бутилка на килима.
— Това, за което имам настроение, е да взема едни клещи и да се опитам да те измъкна от тази рокля.
Дъхът й спря и топлина заля тялото й, последвана от несигурност.
— Дан, не се шегувай с мен.
— Не се шегувам.
Изражението му беше толкова мрачно, че едва не я изплаши.
— Повярвай ми, опитах се да си държа ръцете далеч от теб. Но не мога повече.
— Това „сега“ ли е — попита тя тихо.
— Казах ли „сега“?
— Не.
— Тогава не е „сега“. То е точно това, което казах.
— О…
Тя навлажни пресъхналите си устни.
— Първо искам да съблечеш анцуга ми. Запалил съм силен огън и е достатъчно топло.
— По-добре да остана с него.
— Това означава ли, че не искаш да се любим?
— Не. — Каза си, че не биваше да бърза толкова с отрицанието, затова се опита да продължи по-спокойно. — Ще се разкрещиш, веднага щом видиш тази рокля.
— Фийб, всяка жена, дори с половин мозък, би разбрала, че точно сега крещенето е последното нещо, за което си мисля.
— Така казваш сега, но твоят нрав е непредсказуем. Не ти ли минава през ума, че аз направих точно това, което ти очакваше да прави отборът.
— Би ли ми обяснила това последното?
— Аз изложих тялото си на риск за доброто на играта. Цялата работа във футбола не е ли точно за това?
— Започваш да ме влудяваш. Знаеш го, нали?
Не можеше да му устои, когато в очите му танцуваха тези весели зелени пламъчета.
— На тила има малка кукичка.
— Ела тук и ми покажи.
Тя направи онова, което Дан й каза. Той натисна леко раменете й, за да й покаже, че иска тя да сложи глава в скута му.
Той погали косата й и освободи кичурите, които се бяха мушнали под анцуга му.
— Знаеш ли какво си мисля. Ще започнем тук, на кушетката и може да се каже, че ще си проправяме път от стая в стая.
— Звучи ми като пролетно чистене.