Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Той свали нежно грубата дреха от раменете й и я пусна на пода. Пръстите му докосваха гърба и през мрежестата материя.
— Като че ли могат да се направят някои сравнения. Сещам се за някои интересни неща, за които могат да послужат водата и сапунът.
— Като се има предвид миналото ти, вероятно можеш да се сетиш за интересни неща с почти всичко.
Тя затаи дъх, когато той докосна едно особено чувствително място на тила й.
Той се разсмя и сложи ръка на задника й.
— Сигурна ли си, че не обичаш да те пляскат?
Тя се усмихна до бедрото му.
— Сигурна съм.
— Още едно нещо, което обичам в теб.
Той я галеше през тънкия копринен плат, проследяваше всяка извивка и тя не можа да издържи повече. Обърна глава и притисна устни до ципа му.
Той изстена.
— Ще свърша още преди да сме почнали.
Повдигна я за раменете и я притегли в прегръдките си. Очите им се срещнаха за миг и тя се изплаши, че той ще се отдръпне, както последния път, но големите му ръце на спортист я притеглиха по-плътно до него. Устните им се срещнаха. Тя обви ръце около врата му и те се отпуснаха на кушетката.
През мрежата усещаше ръцете му навсякъде по себе си. Той се премести, като дърпаше роклята й, за да се добере до тялото й. Тя започна да разкопчава ризата му. И двамата не осъзнаваха колко опасно е положението им, докато не се претърколиха на пода. Когато тупнаха на килима, той се извъртя така, че да не се стовари върху нея с цялата си тежест.
Дори и след като се приземиха, те не престанаха да се целуват. Когато тя най-после отвори очи, за да погледне надолу към него, видя, че той се усмихва.
— И ти ли се забавляваш колкото мен?
— Повече.
Тя не се сдържа и целуна малкия белег на брадичката му.
— Фийб, мила, трябва да те измъкна от тази рокля.
— Не крещи — прошепна тя.
— Мисля, че ти обясних…
— Нямам нищо под нея.
Той премигна.
— Нищо? Знам, че си с чорапогащник. Видях…
Тя поклати глава.
— Няма чорапогащник. Няма жартиери. Роклята е прекалено тясна.
— Но ти имаш черни чорапи…
— От онези, които са стегнати на бедрото.
Той се отдръпна от нея.
— Фийб Съмървил, да не би да искаш да ми кажеш, че нямаш дори бикини?
— От тях остава черта.
— Само чифт черни чорапи?
— И малко парфюм.
Той скочи и я дръпна не особено нежно.
— Отиваме направо в спалнята, мила. Тъй като има голяма вероятност да получа сърдечен удар, преди да отмине тази нощ, предпочитам да умра в собственото си легло.
Глупостите, които мърмореше той, я караха да се чувства като най-желаната жена на света. Дан я притисна до себе си, докато минаваха обратно по коридора и тръгнаха нагоре по стълбите. Когато стигнаха горе, той я поведе по един коридор вдясно към обширна спалня, която сякаш беше съставена от няколко по-малки стаи. От двете страни таванът беше скосен, стената вдясно беше от камък. В единия край на стаята имаше удобно място, където можеше да се поседне, а в другия се ширеше старо легло на колелца, покрито с красиво индианско одеяло в оранжево, черно, зелено и бежово.
Дан спря в средата на стаята и мушна ръка под косата на Фийб, за да открие кукичката, която се намираше отзад на лентата плат, обгръщаща гърлото й. Ръцете му досетливо се спуснаха надолу, за да отпуснат и лентата, която пристягаше жестоко гърдите й. Тя въздъхна от облекчение, когато корсажът се свлече до кръста й.
— Боли ли?
— Малко.
Той се пресегна и докосна нежно гърдите й, а палците му разтъркваха леко зачервените места.
— Фийб, обещай ми, че няма да се показваш повече така.
Тя се извърна леко и го целуна, за да не и се налага да отговаря, защото нямаше намерение да дава някакви обещания, ако преди това не чуе други.
Големите ръце на Дан се плъзнаха по гръбнака й. Искаше му се да я целува цяла вечност. Не можеше да се насити на устните й, на допира до кожата й, на сладкото й женско ухание. Но не беше чакал толкова дълго, за да приключи набързо, затова я пусна.
Тя простена от разочарование, когато той отстъпи назад. Радваше се, че тя не иска да го пусне. Измъкна ризата от панталоните си и се отпусна на един стол, за да може да я гледа.
Около кръста й висяха ленти, а закръглените й гърди бяха толкова красиви, че не можеше да откъсне поглед от тях. Как можеше да си мисли за брак с Шейрън, когато изпитваше тези чувства към Фийб? Сърцето му беше узнало истината, още преди умът му да я възприеме.
Той вдигна очи, но несигурното й изражение го стресна. Тези бръчици между веждите й и това колебание бяха в пълно противоречие с тялото й на грешница. Страхуваше се да я вижда толкова уязвима. Някаква част от него искаше тя да бъде агресивна и знаеща, готова, щом всичко свърши да вдигне острия си нокът и да отбележи до леглото нова чертичка срещу инициалите му. Но сърцето му не искаше нищо подобно.