Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Но другите бяха забелязали вцепененото му тяло. Проследиха ужасения му поглед и видяха черния Носител на черепи, който пълзеше безшумно край парапета на ямата. Аланон със скок се озова пред Флик. Закрещя му като обезумял да се освободи от магията на ужасните очи на съществото. Омаян, Флик залитна назад към протегнатите към него ръце на Мениън, който се беше хвърлил да помага. Другите стояха точно зад друида с извадени оръжия. Съществото, все още полуприведено, се спря на няколко ярда от Аланон. Прикриваше отблясъка на огъня противното си лице с вдигнато крило и със завършваща с криви нокти ръка. Дишаше бавно и издаваше кресливи звуци, а жестоките му очи не се откъсваха от високата фигура, която стоеше между него и малкия човек от Вейл.
— Друиде, толкова ли си глупав, че да ми се противопоставяш? — Гласът изхриптя някъде от дълбините на безформеното лице на съществото. — Всички вие сте обречени. Обречени сте от момента, в който решихте да тръгнете да търсите Меча. Господарят знаеше, че ще дойдете, друиде! Той знаеше.
— Разкарай се, докато можеш, омразно същество такова! — изкомандва му Аланон с най-заплашителния си тон, който мъжете от групата бяха чували досега. — Не можеш да уплашиш никой от тук присъстващите. Ние ще вземем Меча и ти няма да можеш да ни попречиш. Отдръпни се, лакей такъв. Нека Господарят ти сам се яви!
Думите се врязаха във въздуха и пронизаха Носителя на черепи като с нож. Съществото изсъска разярено, а хриптящото му дишане се учести, когато направи още една крачка и се приведе още по-ниско. Очите му бяха ужасяващи, пламнали от нова омраза.
— Ще те унищожа, Аланон! След том няма да остане никой, който да се опълчва срещу Господаря! Още от самото начало ти беше наша пионка, въпреки че не се досещаше. Сега си ни под ръка, заедно с най-ценните ти съюзници. — И я виж само кой ся ни довел, друиде — последният наследник на Шанара!
За всеобща изненада завършващата с криви нокти ръка посочи съм изумения Флик. Съществото изглежда не знаеше, че Флик не е наследникът, нито че са загубили Ший при Драконовите зъби. За момент настъпи мълчание. Огънят пращеше в ямата долу. Изведнъж пламъците лумнаха и изхвърлиха врящ въздух, който опърли незащитените лица на простосмъртните. Кривите нокти на съществото от света на черните духове се протегнаха към тях.
— А сега, глупаци — преливащият от омраза глас се обърна кресливо към тих — ще умрете по начин, които човешкият род заслужава!
ГЛАВА 16
След като последните думи на черното същество заглъхнаха със съскане в осветения от огъня въздух, онова, което се случи, сякаш стана изведнъж. С драматичен жест на слабата си ръка и с рязка команда, гигантът друид на секундата ги извади от вцепенението и ги хвърли в действие. Напрегнатите членове на малката група се втурнаха към откритите стълби, които водеха към главната вала на централната кула. Когато шестимата обезумели мъже се стрелнаха към виещите се стъпала, зад тях Носителят на черепи налетя върху Аланон Дори бягащите нагоре но стълбите мъже чуха трополенето от сблъсъка им. Флик вее още се колебаеше, макар и да гореше от желание да се спаси. Стоеше омагьосан от титанската борба между двете могъщи същества, които се бяха вкопчили в битката само на няколко инча от издигащите се пламъци на огромната открита пещ. Той стоеше в началото на стълбата, чуваше отдалечаващите се стъпки на спътниците си, които тичаха към залата на горния етаж. Минути по-късно стъпките заглъхнаха напълно и той остана единствен свидетел на невероятната борба между друида и Носителя на черепи.
Облечените в черно фигури застанаха неподвижно на ръба на пещта. Две статуи, замръзнали на място, изпълнени с огромното напрежение на битката, тъмните им лица иа разстояние само на няколко инча едно от друго, сухите ръце на огромния друид стискаха здраво завършващите с криви нокти крайници на ужасното същество от света на духовете, Носителят на черепи се мъчеше да сграбчи с острите си като бръснач нокти незащитеното гърло на мистика и да го унищожи, да приключи бързо битката. Черните криле се надигаха от усилието, размахваха се яростно, за да наберат сили за нападението, а отчетливото хрипливо дишане разкъсваше въздуха е дрезгави крясъци на отчаяние. После ненадейно якият крайник на съществото от Северната земя се стрелна напред и така препъна друида, че той падна назад върху каменния под на ръба на ямата. Като куршум нападателят се изстреля върху него, а едната му ръка се протегна към плячката. Но жертвата реагира светкавично, освободи се ловко от смъртоносните нокти на съществото, претърколи се на пода и се освободи от яката му хватка. Флик обаче видя как ударът закачи част от рамото му и чу ясно звукът на раздиране на плът. Пролята беше първата капка кръв. Флик извика ужасен, но секунда по-късно друидът се изправи без да проявява признаци, че е ранен. Две огнени мълнии се стрелнаха от разперените пръсти на ръцете му, удариха надигащия се Носител на черепи със страхотна сила и отблъснаха вбесеното същество отново към парапета. Но докато мълниите на мистика явно бяха наранили змея в битката им в Залата на кралете, сега ефектът им беше почти нищожен. Те само забавиха реакцията на съществото от Северната земя с няколко секунди. Виещо от гняв, то контраатакува. От горящите му очи изхвърчаха ярки червени светкавици. С рязко, широко движение Аланон вдигна плаща си и мълниите се отклониха в каменните стени на помещението. За миг съществото се поколеба. Двамата противници се въртяха в кръг и се дебнеха като два звяра в гората, вкопчени в борба на живот и смърт, в която само единият можеше да оцелее.