Мечът на Шанара

На Флик му се струваше някак невероятно, невъзможно, че изобщо бяха успели да стигнат дотук. Докато вървяха пътешествието им се стори безкрайно, опасностите, които ги застрашаваха, не бяха преодолявани, а само избягвани и накрая сменявани от други. И все пак те бяха тук. Всичко което им оставаше, беше само да изкачат скалите и да вземат Меча. Задачата не беше лека, но в никакъв случай не беше по-трудна от другите, с които се бяха сблъскали и справили успешно. Погледна нагоре към укрепленията на замъка, изучи набързо поставените на определени разстояния факли, които осветяваха крепостните валове, и се увери, че врагът охранява тези стени и Меча зад тях. Чудеше се кой ли беше врагът, как изглежда. Не гномите, нито тролите, а истинският враг — съществото, което принадлежеше на друг свят, но което беше нахлуло в този свят по някакъв необясним начин, за да зароби хората, които го обитаваха. Чудеше се дали някога щеше да узнае причината, поради която стояха тук сега, търсачи на легендарния Меч на Шанара, за който никой друг, освен мистикът друид, не знаеше нищо. Усещаше, че някъде има урок, който трябваше да бъде научен, но в момента той му убягваше. Единственото, което искаше, беше всичко най-после да свърши и той да се измъкне жив.

Изостави мислите си, когато Аланон им направи знак да поемат към стръмните стени на скалата. И отново друидът сякаш търсеше нещо. Няколко минути по-късно той спря пред гладък участък на скалата, докосна нещо в нея, след което една скрита врата се отвори и им разкри таен коридор. Аланон влезе за момент вътре и се върна с няколко факли, даде по една на всеки от групата и им кимна да го последват. Те влязоха мълчаливо, спряха за миг в малкия вход и каменната врата се затвори безшумно зад тях. Примижавайки в почти непрогледната тъмнина, те видяха неясните очертания на каменни стъпала, които водеха нагоре в скалата, едва забележими в слабата светлина на една факла, която мъждукаше точно пред тях в коридора. Заизкачваха се внимателно към тази факла и всеки от тях запали своята, за да стане достатъчно светло, докато се изкачват към замъка, като постави пръст пред устните си, за да им покаже, че очаква пълна тишина, тъмната фигура на водача им се обърна и започна да се изкачва по влажните каменни стъпала, черният плащ се надигаше леко и сянката му изпълваше целия проход пред тях. Другите го последваха без да кажат дума. Щурмът на Централната кула на крепостта на друидите беше започнал. Стълбата се виеше спираловидно и нямаше край. В един момент никой не знаеше колко са изкачили и колко още им остава. Постепенно въздухът ставаше все по-топъл и по-приятен за дишане, а влагата по стените и стъпалата намаля и накрая напълно изчезна. Стъпките от тежките им кожени ботуши отекваха в дълбоката тишина на тунела. Изкачили бяха стотици стъпала, когато се озоваха на края на стълбата. Една масивна дървена врата, прихваната с железни скоби и прикрепена в скалата, се изпречи срещу тях. Аланон отново доказа, че познава пътя много добре. Само с едно докосване на железните панти вратата се отвори безшумно и мъжете влязоха в просторна зала с множество коридори, които водеха навън и всички те бяха осветени от горящи факли. Аланон бързо огледа помещението и след като не забеляза никого, викна останалите при себе си.