Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Искам едно копие на моя хард диск, а след това ще го кодирам с един друг подарък от господин Кейси. Има много хора, доста от тях са твърде враждебно настроени, които знаят как да разкодират технологията на господин Гейтс. Доколкото знам, досега никой не е успял да разкодира логаритъма на „АФК“.
— Ти сериозно ли говориш, Карл?
Кастило веднага забеляза обръщението. „Вече не съм Карлхен. Старецът е впечатлен“.
— Напълно сериозно — потвърди Кастило. — Имаш ли друг хард диск?
— Резервен ли?
Кастило кимна.
— Защо?
— Защото ми се иска веднага щом сваля данните от твоя драйв и ги кодирам наново, да кача необходимото на друг хард диск и да го изпратя с дипломатическа поща в Щатите. Застраховка, в случай че нещо стане с нашите копия.
Кочиан се замисли, след това кимна.
— В магазина от другата страна на реката продават такива — обясни той. — Скъпи са.
— Може ли някой да отиде да купи?
Кочиан отново кимна.
— С моя „Американ експрес“ от „Тагес Цайтунг“ ли да платя, или ти ще платиш сам?
— Има още по-добър вариант. Благотворителен фонд „Лоримър“ плаща — отвърна Кастило. — В този магазин приемат ли долари?
— Сигурно, но курсът ще бъде крайно неизгоден.
— Викни някого от охраната. Кажи му кой е магазинът и го помоли да вземе фактура — настоя Чарли и извади пачка банкноти от джоба си.
— Ще ми кажеш ли какъв е този благотворителен фонд „Лоримър“?
— По пътя към Буенос Айрес. Сега нямаме никакво време.
Кастило внимателно извади хард диска от страниците на „От първо лице“, след това го включи към лаптопа си.
— Добре, Ерик, включих го. Кажи ми паролата.
— Ти имаш ли й вяра на тази машина?
— Няма да изтрия данните, преди да съм сигурен, че съм ги качил — успокои го Кастило. — Но, да, имам й доверие.
— Да знаеш, че съм вложил много време и усилие във всичко събрано тук — предупреди Кочиан. — Не ми се иска нещо да се изгуби.
— Аз още по-малко — отвърна Кастило. — Затова много ще внимавам. Дай ми паролата.
Кочиан му я каза, след това добави:
— Дори в кошмарите си не съм си представял, че ще стана лакей на ЦРУ.
Чарли написа паролата, разшифрова информацията на хард диска и я прехвърли в своя компютър.
След като се увери, че всичко е наред, обясни:
— Аз не работя за ЦРУ, Ерик.
— Ти така разправяш. Но дори да работеше, пак нямаше да ми кажеш, нали?
— Сигурно си прав — отвърна Чарли.
Кочиан предпочете да смени темата.
— Много мразя да съсипвам книги — призна той. — Само че съм гледал всички шпионски филми по телевизията и ми се стори добра идея да скрия хард диска в книга. Освен това, „От първо лице“ е пълен боклук. — Той замълча и добави: — Пълно е с какви ли не глупости, също като статиите, които непрекъснато пращаш от Вашингтон.
„Той нарочно ли се опитва да ме вкисне? Или може би фактът, че редовно перифразирам статии от «Америкън Кънсърватив», е в пълно противоречие с журналистическите му принципи?“
— Значи мислиш, че господин Путин не е казал цялата истина на репортерите, така ли?
— Ти чел ли си книгата?
Кастило кимна.
— На руски или в превод?
— На руски.
— Тогава ще си спомниш, че каза на един от журналистите, че едва излязъл от университета, е постъпил в КГБ и е научил занаята си, като е слагал край на „дисидентски дейности“ в Ленинград. Това го вярвам. Освен това вярвам, че баща му е бил готвач: първо на царете — готвел е на Распутин — след това на болшевиките, най-вече на самия Ленин, а след това в една от дачите на Сталин близо до Москва.
Нали така казва пред журналистите? Освен това разправя, че баща му е бил в Червената армия, но така и не уточнява кога точно татенцето е бил в униформа.
Кастило кимна.
Измести поглед към лаптопа и видя, че трансферът на файловете почти е приключил.
Вдигна ръка, за да даде знак на Кочиан, че му трябва минутка, и изписа командата за разкодиране.
Кочиан изчака Кастило да вдигне поглед и продължи:
— Мислиш ли, че бащата на Путин е варил цвекло за Червената армия в някое поле, осеяно с трупове? По-скоро бащата на Путин — човек, на когото режимът е вярвал толкова много, че го е допуснал да готви на Сталин — е бил специално назначен, за да следи да не би някой да се отклони от праведния път.
— Правилно.
— Каквото и да е правил татенцето, той успешно се е превърнал във важен апаратчик. Толкова важен, че е вкарал сина си в правния факултет на Ленинградския държавен университет, а след това му е осигурил работа в КГБ, където много бързо са му възложили да се справи с местните дисиденти. След това казва на друг, така наречен, журналист, че го чакало назначение за Източна Германия, където щял да заеме дребен чиновнически пост.