Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Това като че ли се харесало на двете реки. Но се явила нова пречка: никоя от тях не искала да се откаже от своето име и да вземе името на другата.
Поради тази причина споразумението за малко щяло да пропадне, но гората им предложила да измислят ново име.
Те се съгласили, като избрали гората за кръстник. Гората решила Стуро да се откаже от името си и да се нарече Източен Далелв, Фюлуелв да направи същото и да се нарече Западен Далелв, а след като се съединят, да се наричат просто Далелв.
Сега, след като се събрали, двете реки тръгнали с такава непреодолима сила, че нищо не можело да им противостои. Изравнили околностите на Стура Тюна като градски площад. Без колебание се спуснали във водопада при Кварнсвед и Домнарв. Като наближили езерото Рун, взели го със себе си и заставили всички околни реки да се обединят с тях, После се запътили на изток към морето, без да срещат голяма съпротива, широки като езеро. Славата им при Сьодерфорш и Елвкарлебю непрекъснато растяла и най-сетне те стигнали морето. Когато се готвели да се хвърлят в морето, спомнили си дългото надпреварваме и големите мъки, които преживели.
Сега се чувствували стари и уморени и се чудели, че на младини толкова са обичали борбите и надпреварванията. Питали се каква е била ползата от това.
Но отговор не получили, защото гората била изостанала много назад, а те самите не можели да се върнат обратно, за да видят как навсякъде са се заселили хора, направили са пътища, издигнали са селища край езерата на Източен Далелв и из долините на Западен Далелв и как недостъпни планини и гори са останали само там, където реките не са минавали при своята надпревара.
XXX
Делът от наследството
Старият миньорски град
Петък, 29 април
На гарвана Батаки никъде в Швеция не му харесваше така, както във Фалун. Щом напролет земята почнеше да се показва изпод снега, той заминаваше и прекарваше няколко седмици край стария миньорски град.
Фалун се намира в една долина, през която тече малка рекичка. На северния край на долината се вижда красиво бистро езерце със зелени, дълбоко нарязани брегове, наречено Варпан. А на южния край има голям залив на езерото Рун, наречен Тискен, водата в който е плитка и мътна, а бреговете му са грозни, блатисти, потънали в нечистотии. На изток от долината се издига красива планина, на върха на която растат високи борове и сочни брези, а склоновете й са покрити със сенчести овощни градини. На запад от града също има възвишение. Най-горната част е обрасла с хилави храсти, склоновете са голи и плешиви, без всякакво дръвче или тревичка — същинска пустиня. Единственото нещо там са пръснатите големи кръгли каменни блокове.
Градът Фалун лежи в долината от двете страни на рекичката. Той като че ли е построен според местността. Всички красиви и разкошни здания се намират в зелената част на долината. Там са двете черкви, градският съвет, жилището на окръжния управител, канцелариите на мините, банките, хотелите, училищата, болницата и хубавите вили и жилища. На черната част се редят уличка след уличка малки червени едноетажни къщи, дълги грозни бараки и големи тромави фабрични постройки. А оттатък уличките, сред голямата каменна пустиня, се намира фалунската мина със своите инсталации, асансьори и помпи, със старинните здания, клюмнали по разкопаната земя, с черните високи купища сгурия и дългите редици пещи.
Батаки дори не поглеждаше източната част на града и красивото езеро Варпан. Много му харесваше западната част и залива Тискен. Гарванът Батаки много обичаше всичко тайнствено, всичко онова, което даваше повод за мъдруване и разсъждения и раздвижваше мислите, а такива неща той намираше в изобилие в черната част на града. На него и сега му правеше голямо удоволствие да се мъчи да разбере защо старият червен дървен град още не беше изгорял като всички други червени дървени градове в тая страна. Чудеше се също така докога ще стоят клюмналите къщи край мината. Мислил беше за голямата шахта, бездънния отвор сред мината, и беше отивал чак до дъното му, за да види откъде се е взело това празно място. Чудил се беше на купищата сгурия, които обграждаха шахтата и постройките като стени. Мъчил се беше да си обясни какво искаше да каже малката сигнална камбана, която отмерваше по един къс, злокобен удар на равни промеждутъци през цялата година, а най-много се чудеше какво ли може да се види дълбоко под земята, където медната руда се копаеше столетия наред и където кръстосваха безброй ходове. Като успяваше да си отговори горе-долу задоволително на тези въпроси, Батаки отлиташе в страшния каменист пущинак, за да помисли защо между каменните блокове не расте трева, или пък отиваше на Тискен. За него този залив беше най-прекрасното място на света. Защо в него нямаше никаква риба и защо водата, когато се развълнуваше при буря, ставаше понякога съвсем червена? Това беше много чудно, защото един голям поток, който идваше откъм мините и щ вливаше в залива, имаше блестяща светложълта вода. Блъскаше си главата да разбере какви са разрушените постройки, пръснати по брега, и малката дъскорезница „Тиске“, която лежеше оградена от зелени градини и сенчести дървета между дивия каменист пущинак и чудния залив.